Какъв е вашият стил на възпитание?

Всички ние искаме нашите деца да са културни и отговорни, да ни "слушат", да се държат прилично на обществени места. Но това зависи най-вече от начина, по който ги възпитаваме и примерът, който им даваме чрез нашето поведение. Задаваме ли си въпроса: "Какъв родител съм аз?". Замисляме ли се как са ни възпитавали нас, когато сме били деца? Всеизвестно е, че ние подсъзнателно се стремим да възпитаваме на нашето дете така, както са ни възпитавали нас в нашето семейство.

В психологическата литература има описани четири стила на възпитание в семейството, които ние едва ли знаем и едва ли ще запомним, но интуитивно прилагаме в една или друга ситуация. Ето накратко най-важните акценти на тези стилове:

Родителите имат авторитетен стил на възпитание, когато поставят ясни правила, разумни изисквания към детето по въпросите на обучението и поведението. Същевременно проявяват нежност към него и уважават решенията му. Когато поставят забрани или наказания този тип родители обясняват на детето си защо го правят, защо то не бива да се държи по този начин, защо трябва всеки ден да слуша възрастните, да помага в къщи т. н. Този родителски стил на възпитание изгражда една добра основа за пълноценно развитие на детето. Децата са дружелюбни, отговорни, бързо се приспособяват към новите условия в училище, бързо намират нови приятели и те самите са търсени за приятели, проявяват любопитство и интерес към новите неща.

Авторитарният родителски възпитателен стил поставя изискването за незабавно подчинение на детето под заплахата от различни наказания. При този подход правата и желанията на детето на практика се елиминират. Родителите си мислят, че правят най-доброто за детето си като те му избират подходящите играчки, приятелите, с които ще си играе, школите, които ще посещава, без да се интересуват от мнението и желанието на самото дете. На практика те го лишават от правото на избор. Тези родители никога не се замислят, че детето им може да има идея кое е добро за него и какво иска да прави. В резултат на това възпитание децата стават страхливи, нещастни, изпълнени с вина, трудно си намират приятели, и лесно се стресират от нова обстановка.

Либералният родителски стил предоставя на детето всички възможности за самостоятелно вземане на решения. Родителите не се опитват да установяват "правила" или да обяснят на детето неговите задължения в семейството, в детската градина, в училището. Те живеят с неговите проблеми, но не упражняват контрол върху него и не изискват. Незабавно изпълняват неговите желания. И ето идва моментът, когато не могат да се справят със своето дете и то започва да прави каквото си иска. Понякога този тип родители съзнателно не поставят ограничения, водени от идеята, че когато това е съчетано с топлота, ще помогне на детето да развие своите дарби. В един момент децата на този тип родители проявяват съпротива и не се подчиняват на възрастните, имат ниско самочувствие, не се стремят към високи постижения в училище, губят самоконтрол и не са търсени за приятели от другите деца.

При индиферентният стил на възпитание между родителите и детето почти няма взаимодействие и комуникация. Този "небрежен" подход в крайните случаи граничи с пренебрежение към родителските задължения. Те проявяват абсолютна незаинтересованост към своите деца, дистанцираност от своите родителски задължения. Тези родители не знаят много за своите деца, за тяхното поведение, приятели, интереси, проблеми. Така детето се обърква, трудно му е да избере само начинът, по който да постъпва в дадена ситуация или да взема решения. То стига до убеждението, че в живота на родителите му има много по- значими неща от него, в един момент се обърква и не знае кое е позволено и кое не е, как е най- правилно да се постъпи и кое решение би било добро за него. Много често тези деца проявяват агресивност спрямо съучениците си, изпадат в мрачни настроения и бавно излизат от тези състояния, нямат желание за високи постижения.
Разбира се, в реалният живот трудно бихме се придържали само към един определен стил на възпитание. Важното е да не прекъсваме връзката с нашите деца, да се интересуваме непрекъснато от проблемите, които ги вълнуват, от грешките, които допускат, от успехите и неуспехите им и да се съобразяваме с техните желания.

Материалът е предоставен от Виктория Ванева, детски психолог

Ако желаете да споделите вашия опит в областта която работите (отглеждане, развитие, възпитание или обучение на дечица) www.drebcho.bg ви предоставя трибуна. Изпратете ни материал, а ние ще го прегледаме и евентуално публикуваме* в подходяща категория.
*Редакторите си запазват право да откажат публикуването на статия, ако счетат че е непълна и неуместна. Добре е да се придържате към няколко прости правила - статията да е актуална, да помага на родителите и да съдържа полезна информация. Рекламни и PR статии не се допускат. Задължително условие е статиите да не са публикувани на друго място в българския уеб.