Детските страхове

Детето ви се страхува от нещо? Не го оставяйте само със страха си. Понякога не обръщаме голямо внимание на детския страх. Все пак детето расте, нормално е да се страхува за нещо, ще отмине този период. И ние сме били малки и при нас е отминал (или не е, но се опитваме добре да прикрием страховете си). За да не останат "детските" страхове за цял живот е добре да помогнем на детето да се справи с тях. А това може да стане, след като определим от какво се страхува.

От какво се страхуват децата?
Изследванията от психолози и педагози показват, че 6-7 годишните деца могат да изпитват страх от самота, страх от хора, които упражняват различни професии, като лекар, зъболекар, полицай или въобще от непознати хора, страх от болка, страх от инжекции или вземане на кръв, страх от височина и т.н. Това, което е по-интересно, страха от наказание в тази възраст е минимален, за разлика от силно разпространените страхове от вода, затворено пространство, тъмнина, кръв.

Страховете, които безпокоят децата преди сън са свързани с измислени приказни герои, върлуващи в детската фантазия на емоционалните деца. Това са вълка, който изяжда Червената Шапчица или шестте козлета. И какво излиза? Да спрем да четем детски приказки? Разбира се че не. Запознанството с отрицателните герои е необходимо. Така децата научават за негативните взаимоотношения между хората, за коварството, алчността и опасностите в живота. Още повече че в приказките винаги побеждава доброто, а това е най-добрия пример, който може да се посочи на детето за преодоляване на трудности. Излиза че по-често се страхуват тези деца, чиито родители са им чели по-малко приказки, не са участвали в игрите, а само са поучавали и заплашвали. Страховете изчезват, когато на детето се предостави свобода и самостоятелност в игрите. А родителите трябва да участват в тях.

Победете страха с игри и приказки
Подходящ начин за избавяне от страх са игрите. Детският страх се бои от детски смях. Помогнете на детето да се надсмее на страховете си.

Въображението на детето често стряска даже и родителите. Има различни начини за борба с детските негативни преживявания. Например един от най-лесните начини е да помолите детето да нарисува на рисунка от какво се страхува. Седнете до него и го наблюдавайте какво прави. Стойте до него непрекъснато, за да проследите през какви чувства преминава. Ако детето не иска да рисува това, от което се притеснява, не го карайте на сила. Ако все пак е нарисувал своя страх е време да действате. Оставете го да довърши напълно рисунката и внимателно му обяснете колко жалко същество е нарисувано върху рисунката. Нека то развихри фантазията си. Да му нарисува смешни уши или рога. Нека само реши какво ще прави после. Предложете му да накъса на ситни парченца рисунката и даже му помогнете.

По подобен начин страха може да изчезне ако се направи от пластилин, а после се превърне в торта! Само бъдете внимателни. Не бива да учите детето на агресия, а да го избавите от страха. За това не го увличайте в безсмислена жестокост. Внимателно с потискането на негативните емоции. Бъдете просто заедно и детето ще се почувства защитено. Много е важно да то да разбере че е преодоляло само страха си. Играта е много силен инструмент за борба със страха.

Не забравяйте и за приказките. Всеки страх е различен. Както и подхода към преодоляването зависи от самото дете. Може да съчините приказка, но необикновена, такава, която да лекува страха. За това може да си помогнете със специална литература или да ползвате готови истории. Методът е елементарен. Разказвате на детето си приказка, в която главния герой (зайче, мишле, мече) се страхува от всичко. Измислете така героя, че да е смешен и да попада във всякакви нелепи ситуации. Той трябва да се страхува от "нестрашни" неща, например от собствената си сянка, от падащо листо от дървото, от духането на вятъра. Важното в случая е детето рано или късно да се оприличи с главния герой от приказката.

Имайте търпение. Само с една приказка няма да стане. Ще се наложи постоянно да променяте сюжета, да въведете нови герои. Продължавайте да разказвате приказката всеки ден. Нека детето осъзнае своята плахост и да стане по-смело. Най-накрая срещнете главния герой с най-големия си противник – този или това, от което детето се страхува най-много. Опитайте се да направите приказката така, че кулминацията детето да приеме емоционално. Главният герой задължително трябва да пребори врага и съответно собствения си страх. Помогнете на детето с подобни приказки да преодолее страховете си.