От какво се страхуват малките деца?

Страх от самота

Страхът от самота се среща по-често при момченцата, отколкото при момиченцата. Ако детето общува пълноценно с връстници, такъв страх се появява по-рядко. При свръх опека, детето не може да формира собствена психологическа защита, доколкото възрастните го обграждат от всички опасности и то расте уверено, че е слабо и беззащитно пред "големия свят" и без подкрепата на родителите си не може.
Какво да правите?
Най-добрата профилактика в случая е общуването на детето с връстници, не само в детската градина, но и на площадката, в клуб и т.н.

Страх от животни

Страхът и от най-безобидни според вас животни се проявява в тази възраст и ако не се преодолее, може да достигне пик през 5-7 година, а също и да остане за цял живот. Страх от кучета например може да възникне след неприятен инцидент в реалния живот или да бъде "предаден по наследство" от прекалено притеснена майка. Това може да стане като пряко внушение: "Не се приближавай – ще те ухапе" или косвено – като разказ от дете, което е гледало нещо по телевизията или чуло от майка си.
Какво да правите?
Преди да говорите с детето си помислете какво точно целите: да възпитате разумна предпазливост от животни, т.е. да не се дразнят животните, да не се бяга от тях или да му изградите навик за панически страх.
Ако детето вече има страх от животни, опитайте се да му помогнете. Помолете го да нарисува страха, измислете приказки, свързано с него или игра, в която може да помогнете на детето да не се страхува от кучета например. Не го сравнявайте обаче с други, "безстрашни" деца или герои.

Болка, лекари, зъболекари

По статистика всяко второ дете на тази възраст се страхува от болката и съответно лекарите. Това е разбираемо, проявява се инстинкт за самосъхранение. Най-податливи към този страх са децата, чиито родители също се страхуват и подсъзнателно го показват.
Какво да правите?
Не обяснявайте предварително на детето на дълго и нашироко къде отивате и какво точно предстои. Не обсъждайте с приятели или близки некомпетентността на вашия лекар или различни нещастни случаи от практиката му, най-вече когато детето е в стаята и може да чуе всичко. Но и не лъжете детето: "Лекарят няма да ти направи нищо". Преди всичко му обяснете защо се налага да отидете до лекаря. Може да го сравните с покупка на продукти от магазин. Обяснете му че това е нещо нормално, всички правят така – и възрастни и деца. Така поддържат тялото си здраво.

Чудовища от приказки и фантазиите на детето

Страха от подобни чудовища може да се породи към втората година и да продължи до към 5-6 г. Най-често този страх се появява преди и по време на сън. По-емоционалните деца могат да се изплашат при четене на приказка, а други се срещат със страшните си фантазии посред нощ. Това става, когато детето е "натрупало" достатъчно фантастични герои в съзнанието си от различни приказки и анимационни филмчета. Всички тези герои са символи на агресията и заплаха на живота. Децата, които са най-много предразположени към такива страхове са с емоционално хладни родители или обратното – "взривоопасни" родители, ползващи много често наказанието като изход от ситуация.
Към 4-5 година чудовищата могат да "излязат на светло" и детето да се страхува и през деня.
Какво да правите?
Най-добрата профилактика за такъв страх е спокойствието, добротата, ласката от страна на родителите. Децата, които сънуват кошмари, преди всичко се нуждаят от прегръдки, ласки, утеха. Следете за правилен режим на детето – през деня да има различни впечатления, подвижни игри, общуване с връстници. Вечер – вечеря на време, приготвяне за сън – не прекалено късно, в спокойна атмосфера (не сред шум от телевизор).
Много ефективен метод е терапията с приказки, с рисунки и с игри. Чудовището може да се нарисува и по-късно детето да се сприятели с него. Или обратно – тържествено да се накъса рисунката, за да се избави детето от неговото присъствие. Попитайте самото дете, как иска да реагира в този случай.
Може да измислите заедно с детето приказка, как лошото чудовище става добро или как самото дете го побеждава.