Да учим ли детето на музика?

Учите детето да чете, да пише, да смята, помагате му по химия, история и въобще помагате му за всичко, свързано с ученето. А относно музикалното образование – в какъв обем и с какво качество, оставате пълна свобода на избор на самото дете.

В зависимост от отношението към музикалното възпитание на детето, родителите се делят на 5 категории:

Първата категория е най-многочислената.
Това са родители, които не искат да се нагърбват с допълнителни грижи и тежест за музикалното обучение на детето си. За тях детето им няма "музикален слух". Друг е въпросът че понятието "музикален слух" е свързано с най-глупавите и трудно изкореними предразсъдъци.

Да кажеш че детето няма "музикален слух" е равносилно на това да кажеш че няма "литературен" поглед, т.е. - безсмислено е да се учи да чете и пише. Музикалните педагози използват фразата "музикален слух" за степента на тренираност на навици, необходими за постигане на определени нива на музикален професионализъм. При това не става дума дали има или няма музикален слух, а в каква степен е развит. Потенциална способност за възприемане на музиката и музициране на любителско ниво има абсолютно всяко дете (с изключение на глухонемите по рождение).

Втората категория са родители, които изхождат от убеждението, че детето им е даровито, има природен талант. Макар че никак не се отнасят критично и са склонни към чудовищно преувеличаване, те до голяма степен са прави. Децата им имат достатъчни способности за музикално обучение.

Макар че не всички деца, които се обучават в музикални школи стават певци. Причините са че или са започнали много късно обучението си (на 7-8 г. е вече късно) или неправилните методи за обучение.

Третата категория са суетните родители. Те от рано започват обучение на детето по музика от съображение за престиж в обществото, снобизъм. Сред тях има родители, които са напълно равнодушни към изкуството, за тях музикалното обучение е загуба на време, но те се опитват да "купят" за своето отроче нужното, което ще му трябва в обществото, за да не се излага пред другите. Работата на музикалния педагог с дете с такива родители и най-вече общуването със самите родители е тежък случай.

Четвърта категория – максималисти. Ако преценят че от детето им няма да излезе велик музикант или певец, на минутата решават да прекратят музикалното образование на детето. И ако детето излезе мързеливо, ситуацията става безнадеждна.

Петата категория е идеалната. Това са родители, които не си правят преждевременни изводи за големината на таланта на детето им, а спокойно се отнасят към музикалното му обучение, като всяко друго обучение от общото образование. Те не преувеличават или обратното, а гледат трезво на нещата. За съжаление, това е най-рядко срещаната категория.