И вие ли възпитавате неправилно детето си?

Една от често срещаните големи родителски грешки е деструктивния модел на възпитание.

1.

Най-честата грешка е страха от загуба на детето. Най-силно се проявява при родители, които дълго са чакали появата на света на първородната си рожба или ако здравословно състояние на детенцето е било влошено дотолкова, че са преживяли най-страшния кошмар. И макар по-късно всичко да се подреди както трябва, родителите прекаляват с грижите си. Не разрешават на детето да пристъпи и крачка напред без техния постоянен контрол и "полезни" съвети.
Детето в такива случаи расте напълно неадаптирано към реалния живот: "особено" дете или с крехко здраве. То се нуждае силен характер, воля, решителност, самостоятелност, а точно от тези важни предимства го лишават родителите със своята тактика.

2.

Още една родителска грешка: неувереност в собствените методи на възпитание. Обикновено от това страдат деца, живеещи с прекалено авторитарен тип родители. Често такава грешка допускат не само притеснителните родители, но и прекалено либерално настроените. Децата веднага усещат слабото място на родителите и им се "качват на главата". Понякога ситуацията се усложнява, при възпитание от типа: "Кумир" – родителя отстъпва пред детето и то става едва ли не глава на семейството. "Минимални изисквания, максимални права" – с такъв модел на възпитание може да "развалите" и най-доброто дете.

3.

Следващата причина е недоразвитост на родителските чувства. Най-характерна е проявата на равнодушие, емоционална студенина към детето. Причините са различни. Най-често - самия родител, когато е бил дете също не е получил топлина, ласки, човешко отношение. От къде да се вземе родителската любов, ако човек сам не я е усетил върху себе си? Освен това, може да има и други причини – банален егоизъм или прекалено ранна възраст. Обикновено колкото са по-възрастни родителите, толкова е по-силна привързаността към детето им. Друга тривиална причина може да е в психиката на самия родител – ако той преживява нещо и е затворен в своя свят, зациклил в чувства и преживявания – никак не му е до детето.
Такова отношение се среща рядко днес, макар че има родители, които подчертават че родителството е тежко бреме. Обикновено жените от този тип се опитват първо да устроят личния си живот и кариерата, а детето е даже не на второ, а на трето, четвърто, пето, десето място след съпруга, работата, хобито, приятелките, различните женски интереси.

4.

И последната причина е предпочитане на детските качества в детето. Такива родители биха били щастливи, ако детето им е Питър Пан. Питър Пан е приказен герой, който се страхува да порасне. Родителите от този тип се притесняват от порастването на детето. Те осъзнават проблема и честно си признават че предпочитат малки пред големи деца. Понякога това е в следствие на психична травма. Например – ражда се второ дете и по-голямото рязко е отхвърлено на втори план.
Тези родители до последно не пускат детето от кръгозора си, за тях то е "още малко" – и когато отиде в първи клас, когато завършва училище, когато сключва брак, когато му се ражда собствено дете. Родителите толкова много се притесняват за детето, че не го оставят "да диша" само. В тийнейджърска възраст те не гледат на детето си като на възрастен човек, не му предоставят собствени права.

Знаейки собствените си недостатъци и страхове, ще можете по-лесно да се борите с тях. Осъзнатите проблеми са първата крачка от решението им. Късмет!