Защо малките деца се инатят?

Дали ще се намери дете, което не се е инатило никога? Едва ли. Инатът е най-популярния сред децата. И много родители се оплакват от този детски недостатък. В някои семейства даже е проблем номер 1.

Често се случва след игра, колкото и да молите детето да си прибере играчките, никак да не бърза. Колко време губите, за да го убедите че трябва да ги прибере? За най-малките деца (2 г.) е нормално и не бива да се ядосвате, да им се карате или наказвате. Не настоявайте в тази крехка възраст, защото с течение на времето, детето може да придобие обострено чувство за вина при неуспех, страх че няма да свърши нещо както трябва, неувереност в себе си. За всяко нещо си има време. Възпитавайте, отчитайки реалните възможности и настроение на детето към дадения момент. Какво може да направи самостоятелно, за какво трябва да му се помогне да прибирате заедно, а не само да стоите над главата му и да го заплашвате. Вижте и себе си: прибирате ли веднага след себе си? Изпълнявате ли обещанията си?

Има родители, които са взискателни, нетърпеливи и властни. Те не могат да минат без заповеди и принуждаване. Те са на мнение, че детето е длъжно безпрекословно да ги слуша и изпълнява всичко.

И така, детето отказва да прибира играчките си. Защо? Защото все още не е готово да го прави винаги. Все още няма чувство за отговорност. "Лошо" дете може да стане от това, че прекалено рано родителите му изискват да се държи като възрастен човек. Под заплаха от наказание, детето разбира се че ще изпълни задължението си. В противен случай – или няма да чува, или ще дава лъжливи обещания. Така че прекалените ранни задължения водят до "неистински" отношения на детето с родителите. То е готово да обещае всичко в самозащита.

Вариант на инат е самонадеяността, когато децата решават да действат по своему. Започват да молят, плачат, викат, тръшкат, капризничат. Защо се получава така? Всичко се корени в нашето поведение. Родителите четат всевъзможни книги и статии по въпроса за развитието и възпитанието на малкото дете и амбициите им започват да надхвърлят здравия разум. Как да постъпите? Да отстъпите на детето? И какво ще стане после? "Ще ти се качи на главата" – наливат масло в огъня отзивчиви приятелки. "Докато не е късно – прояви твърдост."

Инатливи са тези деца, чиито родителите са прекалено взискателни и нетърпеливи, разпалено реагират, ако не се изпълнят желанията им и започват да наказват или да "четат конско". Тези родители са склонни да планират всяка крачка на детето. А енергично по природа, с развито чувство за собствено достойнство детето не може да издържи и се опитва да намери начин за собствените си права. Ако се научите правилно да реагирате на нуждите на детето, без излишни заплахи, то ината постепенно (не веднага) ще изчезне.

Детето се инати за това, че е дете. За него не е нормално да се държи като възрастен, както искат от него. То с радост подражава на възрастните, за да усвои нови умения и навици, но иска да бъде самостоятелно, а не такова, каквото вие се опитвате да го направите – "програмирано": винаги за казва "Добър ден", "Довиждане", "Благодаря". Неестествено е за детето да стои със затаен дъх на стола и да слуша какво му говорят родителите. Неестествено е да изискват от него да не бяга, да не скача, да не е шумно, да не говори и т.н. В подобна среда – при 2 годишно дете може да се появи невроза, затова че не са взети предвид неговия темперамент, формирането на собственото "Аз", по-голямата емоционалност и чувствителност. Ако родителите само изискват от детето, без да дават ласки и нежност, то просто ще спре да ги слуша и даже ще прави нещата обратно, колкото по-нетърпеливи и нервни са родителите. Това значи че родителите са се "престарали" в изискванията си. Лошото е че те не намират вината в себе си, а продължават да увеличават и увеличават изискванията си и съответно наказанията. Така задействат заложените у детето природни механизми за защита. Те са заложени в нашия уж, но за съжаление не за дълго. Ако детето продължава да живее в подобни условия, неговото поведение ще започне на наподобява на инат. Ще се прояви прекалена възбудимост, раздразнение за дребни неща, ненормално силна реакция на обида, плач, недоволство, протест с повод и без повод. В този случай не тръгвайте да се карате на детето или да го наказвате. Това ще влоши състоянието му. Преразгледайте тактиката си на възпитание, не бъдете прекалено амбициозни, а се опитайте да признаете собствените си грешки. В противен случай – детето ще възприеме всичко обратно. Ще ви казва "Не", вместо "Да", ще седне, вместо да стане, ще хвърли нарочно играчката и няма да я прибере.

Особено внимание трябва да се обърне на емоционалните деца, които са лесно раними и на леваците. Особено при леваците, когато давате химикал и то поема с лява ръка, не настоявайте за дясната.