Детските фобии – как да се справим с тях?

Ние ли сме виновни?
Нормално е дете да се страхува от тъмното или да остане само в затворена стая. Това е етап от развитието, когато фантазията работи и то си представя всичко. Поне половината от тези страхове се преживяват от 1 до 5 г. На 5-6 г. страха от самота и тъмнина може да се увеличи до такава степен, че да влезе в нощни кошмари. След шестата година страховете утихват, но не бързайте да се радвате, на тяхно място идват други.

Всички страхове на детето произлизат от обстановката, в която живее. Често самите ние ги предизвикваме. Психолозите са на мнение че страха от тъмнина и самота у детето се изостря съвсем ако майката се тревожи. Децата улавят майчиното безпокойство, възприемат го като обосновано, защото за детето майката е най-висшия авторитет. Детският страх в този случай е преосмислената тревога на майката. Ако майката е уверена в себе си и настроена оптимистично, децата й ще изпитват много по-малко страх.

Често зад страха на детето стои страха на майката от нуждата да излезе от работа. Ако жената по някаква причина не иска да работи, не е самостоятелна, не изпуска и за минута детето си, което се явява идеалния повод за неблагоприятна перспектива. Несъзнателно самата тя започва да подкрепя страховете на детето.

Силен страх изпитват деца, които растат обкръжени от няколко жени – не само от майките си, но и от баби, детегледачки и т.н. По-малко страхове изпитват деца, които се намират постоянно в детска компания. От друга страна, ако детето общува често с по-големи деца, могат да се появят внезапно страхове, свързани със страшни истории, които разказват по-големите.

Свръх опеката също може да провокира детски страх. Прекалената грижа на родителите подчертава детската слабост и беззащитност. Детето не може да придобие навици за самостоятелно поведение. То няма възможност да се убеди, че може само да се грижи за себе си и своята безопасност.

Понякога родителите не са сигурни в своите възпитателни методи. Детето не може да ги приеме като надеждна опора.

Как се пораждат страховете?
Понякога нещастията "посещават" и щастливите семейства. И тогава страховете на детето могат да "избият" с пълна сила. Най-често причина за тях е смърт на близък човек. Много често родителите не обсъждат с детето такива теми като болест и смърт, не го вземат в болница, не го водят на гробища. Става така че близкият за детето човек просто изчезва. Ако родителите могат да си представят какви фантазии объркват детето в този случай, едва ли ще скрият от него реалното положение. Но те го оставят с един невидим и силен враг, който във всяка минута може да отнеме друг близък човек и то да остане само в този свят.

Недоизказаните неща са вредни и в ситуация на развод. Трябва да се обясни на достъпно ниво на детето какво става в семейството, какво да очаква и за какво да се готви. Ако бащата не планира да се вижда с детето, не му внушавайте напразни надежди за срещи. Но и в никакъв случай не трябва да настройвате детето че е обичано само от единия си родител. Обяснете му: "Татко ще живее далеко и няма да може да се виждате, но той те обича." Вярата на детето в обичта на родителите му трябва да е непоколебима. Тази вяра е в основата на психическото здраве на детето.

Как да реагирате?
Страховете не трябва да се игнорират или по-лошо – не трябва да се присмивате над тях! А точно обратното – да помогнете на детето да се справи с тях. Преди всички – не оставяйте детето само у дома, ако се страхува, не изключвайте нощем лампата и т.н.

1. Дайте на детето "смела играчка". Всяко дете има любима играчка. Разкажете му че неговото любимо зайче (мече, конче и т.н.) е придобило вълшебна сила да вижда в тъмнината и тъй като са винаги заедно – ще му помага и ще го защитава.

2. От какво точно се страхува детето може да разберете, ако си поиграете например на тази игра: "Нека сега ти да си моята майка, а аз не искам да спя…" Почнете да капризничите и по-късно му признайте че не искате да спите, защото се страхувате. Оставете известно време на детето да предположи от какво се страхувате. То може даже да ви подскаже и пътя, по който да се справите.

3. Страхът може да се нарисува, а след това рисунката ритуално да се задраска с черен цвят или да се накъса и изгори.

Ако не успеете да се справите с детските страхове, задължително се обърнете към специалисти.