Аутсайдер в училище

"Не искам да ходя на училище. Там всички са лоши и не ме харесват."
Заявява детето ви и сълзите му текат като река. Не помагат нито доводи, нито уговорки.

Пътят на изгнаника
Детето опознава света, придобива навици за общуване в игри още в детската градина. То опознава своите възможности, получава оценка за своите действия и постъпки. В първи клас, общуването постепенно се отмества – появяват се приятели. Общуването с родителите и роднините не е толкова важно, колкото с приятели, защото сега детето трябва да придобие уважение и признание от съучениците си. По това време то започва да формира собствената си самооценка, която много зависи от това как го приемат връстниците му. Понякога се случва така, че отношенията с връстниците въобще да не вървят. В най-добрият случай – да не го допускат до общи игри или разговори, а в най-лошия – да му устройват гадни номерца.

Детският колектив понякога е жесток. Всеки, който не отговаря на условията му е безмилостно изгонен. И за съжаление много от отблъснатите деца не намират разбиране от собствените им родители. "Няма страшно, всичко ще се оправи" – казват те. Неумението да намерите общ език с детето и да бъдете приятели е сериозен проблем. Дете, което е отхвърлено от детския колектив, често израства неспособно за общуване в реалния живот и живее във виртуалното пространство.

Признаци
Децата не бива да остават без приятели, но общуването на вашето дете с негови връстници е все неуспешно. Понякога е удачно да се намесите директно. Детето трябва да се научи как достойно да излезе от конфликтна ситуация, как да се помири.

Често децата скриват проблемите си, защото се срамуват или им е неудобно да говорят за тях пред родителите си, за да не ги огорчат. Има различни признаци, по които може да познаете че детето ви има проблем:
- детето отива на училище без желание;
- измисля си различни доводи, за да не посещава училището;
- връща се от училище разтроено;
- не говори (говори много рядко) за училище;
- често плаче без видима причина;
- не разказва за приятели;
- не говори с никого по телефона;
- не кани никого на гости или на рождения си ден;
- не иска да идват гости у дома.

Ако повечето от тези признаци са на лице, то детето определено има проблем със съучениците си.

Как да помогнете?
Като начало – поговорете с детето. Внимателно го изслушайте. Опитайте се да разберете истината. За да помогнете на детето, важно е да му обясните същината на думата "приятелство" – колко ценно е то. Подкрепете думите си с примери от собствения си живот. Обяснете на детето че приятелство с пари не се купува. После запитайте детето с кого би искал да бъде приятел и защо. Попитайте го дали отсрещната страна се интересува от това приятелство.

Важна е вашата реакция. Ако вие се правите че нищо не се случва, положението няма да се промени. Но как трябва да се държите в такива моменти зависи изцяло от ситуацията и от участниците в нея. Впрочем, може да се даде универсален съвет: Много подходящо е да се държите нестандартно, остроумния отговор ще помогне много за изглаждане на положението.

Днес, в училищата, особено в частните, все по-остър става проблема с богатите и бедните ученици. Децата гледат кой какъв телефон има, кой как се облича, кой с колко джобни разполага. Ако детето само се притеснява от своите скромни възможности, то задължително ще почнат да го дразнят. Ако детето не обръща внимание на това, едва ли ще издевателстват над него. Така че най-важната защита е самоувереността!

Не само да думи, но и на дела
- Помогнете на детето да има приятели. Нека си кани гости, нека да ходи на гости. Нека си празнува рождените дни с връстници, а не с роднини. И нека само реши кого иска да покани. Ще имате много добра възможност да разберете кои са неговите приятели и какво влияние оказват те върху детето.
- В никакъв случай не предпазвайте детето от общуване с връстници от страх, че ще бъде отхвърлено или обиждано и подигравано.
- Помогнете му да си намери подходящ кръг от приятели. Запишете го на спорт или друго занимание. Отначало ще има само едно две приятелчета, а после – много хора с общи интереси.
- Опитайте се разберете повече за училищния живот на детето. Често на статуса му в колектива влияе мнението на даден учител. Междудругото – практиката показва че са достатъчни само няколко положителни забележки и изказвания от учителя в полза на отхвърленото дете за да го приемат децата в техния кръг.
- Ако със свои сили не успеете да постигнете резултати, обърнете се към детски психолог.

Дали не е наша грешката?
Дали проблема не е в нас? Не трябва цял живот да държим за ръка детето и да не го пускаме да диша самостоятелно. Приятелските отношения между деца и родители са много ценни, но точно с приятелите си, а не с родителите си, детето споделя своите малки съкровени тайни.

Психолозите са на мнение, че ако детето не желае да дружи с приятели, това може да е в резултат от подчиненото си положение в семейството. Често такива деца имат занижена самооценка, защото ги упрекват за най-малки провинения. Така че анализирайте поведението си с детето и помислете дали не прекалявате с натиска си върху него.