За "конското", заплахите и нравоученията

Колкото и да ви е странно – много често причините за лошото поведение у детето се дължат на вас самите и на вашето възпитание! Заслушайте понякога на детската площадка как майките крещят на децата си, как разговарят в магазина, в автобуса и т.н. "Не пипай играчката, ще я счупиш!", "Не дърпай лопатката на детето!", "Престани да ревеш!", "Колко пъти да ти повтарям едно и също нещо?!", "Ще те набия най-накрая!" А вие колко често използвате подобни фрази? Ако някой вземе диктофон и ви запише, дали няма да се получи монотонен запис от "конско", лекции, заповеди, нравоучения?

"Прибери си боклуците!", "Веднага изключи телевизора!", "Ставай веднага!" – това са фрази-заповеди, които не търпят отлагане. Те казват на детето че то трябва да свърши нещо на момента, без значение как се чувства сега, без да уважат неговото мнение, без да вникнат в неговия проблем.

"Ако не спреш да плачеш, ще си тръгна!", "Ако повторя още веднъж, лошо ти се пише!" Ако детето така или иначе изживява нещо неприятно, вашите заплахи ще му подействат съвсем угнетяващо и могат да предизвикат агресия срещу вас.

"Трябва да уважаваш възрастните!", "Всеки нормален човек трябва да се труди!", "Длъжен си да се държиш както трябва!" На такива фрази детето само може да ги пропусне от едното към другото ухо и да ви каже: "Колко пъти ще ми го повтаряш мамо?" Това са фрази, които дразнят детето, защото не предизвикват нищо положително.

Каквото и да се случи, ние винаги имаме готови решения и съвети, които предлагаме на детето как трябва да постъпи: "Не си играй повече с това дете, то е лошо". Само че децата ни рано или късно се научават да ни отговарят: "Лесно ти е да говориш, защото не си пробвала.", "Ще се оправя без теб (без твоите съвети!" При такава реакция имайте предвид че детето има желание само да взема решения, да бъде независимо от вас. Съгласете се с него, на вас винаги ли ви е било приятно да слушате съвети?

"Колко пъти да ти казвам едно и също нещо!?", "Нали ти казах да не го правиш така, видя ли сега какво стана?". Всички тези "лекции" психолозите наричат "психологическа глухота". Децата в един момент просто спират да реагират на нашите лекции и да се съобразяват с тях.

"Как можа!!!", "Пак ли всичко омаза!", "Ама на какво прилича това?!", "Пак ли ти?!" Съгласете се че тези фрази нямат никаква възпитателна роля, а даже напротив – предизвикват у детето някаква защитна реакция, било то нападение, озлобление, агресия, депресия, неудовлетвореност, която може да доведе до ниско самочувствие.

Ние казваме всички тези фрази автоматично, необмислено, защото понякога сме безсилни да реагираме или променим дадена ситуация. А при детето може да започне да се развива чувството на обида и още по-страшно – чувството, че не е обичано и че вечно и на всекиго пречи.

"Знам че не си прибра играчките, защото не ти разреших да гледаш телевизия". Всички ваши догадки обиждат детето и наскърбяват достойнството му. Освен това, ние възрастните проектираме дълбочината на детската душа към съвсем банални неща и детето започва да усеща, че изобщо не го разбират.

Има още много "автоматични" реакции, присъщи за всяко семейство. Опитайте се някоя седмица да се наблюдавате от страни как реагирате на постъпките на детето. Сведете до минимум отрицателните си коментари. Въздържайте се от непрекъснати критики и нравоучения. Вместо тях използвайте одобрението. Ще видите колко положително ще се отрази на детето ви.