Детето непрекъснато търси вниманието ви

Понякога в опитите си да възпитаваме положително, детето поставя знак за равенство между две различни понятия – да бъде в център на внимание и да бъде обичано.

Случвало ли ви се е да се дразните когато говорите с детето? Такива ситуации могат да възникнат когато то си мисли че прави нещо изключително, повече от колкото вие очаквате или когато се старае да се държи добре, за да ви угоди.

Например – говорите по телефона. Преди за звъннете, констатирате че детето си рисува само и спокойно може да се чуете с приятелка. Но след като започнете разговора с нея, изведнъж детето решава че има да ви казва нещо много важно, да демонстрира постиженията си:
- Мамо, мамо, виж колко хубаво се получи патето, което нарисувах!
- Браво, много е хубаво!
- Виж цвета, нали е хубав?
- Хубав е, да.
- А дървото видя ли го, а езерото?
- Видях го, да, браво, много добре си се справила!
- Мамо, мамо …
- Остави ме да говоря по телефона, ще ти обърна внимание след малко!
- Мамо, ама …
- Чу ли какво ти казах? Иди в стаята си!

Причината за конфликта тръгва от там, че детето избира неправилно времето, в което да накара мама да се гордее с него, да покаже колко хубаво нещо е направило. То изисква от майка си внимание по неприемлив за нея начин – по време на важен или интересен телефонен разговор.

Несъмнено детето трябва да получи внимание, но не по този начин, който то определя. Начинът за получаване на внимание трябва да е приемлив както за детето, така и за родителите.

Първото, което може да направите и което подсъзнателно ни идва на ум е с помощта на жестове или мимики да подскажем на детето да не ни притеснява точно в този момент. Добре е обаче да извикате с жест детето да дойде при вас, да го прегърнете и да покажете че виждате какво е постигнало и се радвате и гордеете с него. Детето ще постои малко, ще получи своята "порция" внимание, ще помълчи и ще измисли следващата си игра.

Този израз на внимание до голяма степен се различава от вниманието, което давате на детето с гореописаната случка. Когато вие водите двоен разговор – по телефона и с детето и го насърчавате и одобрявате рисунката му, вие показвате формално внимание към него. Вашето внимание и мислене е насочено предимно към телефонния разговор, детето го знае и не му е достатъчно само едно "Браво!" Телом майка му е в стаята, но духом – не.

Важно е да се реагира веднага, когато се появи чувството на раздразнение от ваша страна и да не отлагате за по-късно. Ако не реагирате веднага, то ситуацията лесно може да излезе извън контрол. Но за съжаление не винаги се получава така.

Как да реагирате?

Понякога детето е толкова увлечено да привлече вниманието върху себе си, че не може да се спре. В този случай може да опитате да преместите детето от едно място на друго. Мястото, където го премествате не трябва да е мястото за наказание, а да е приятно и удобно за детето.

Ако в гласа ви звучи раздразнение или гняв, реакцията ви няма да е ефективна. Детето трябва да почувства подкрепа и поддръжка за състоянието си. Разбира се може и да не стане от раз. Детето не може да научи да управлява емоциите си на момента, мигновено.

Не само тона, но и самата фраза е важна в такива моменти. Кажете му: "Иди оттатък и когато се успокоиш, може да се върнеш." Кажете го спокойно, без излишна интонация в гласа, за да може детето да се замисли над поведението си и за напред да се контролира.

Имайте предвид, че ако детето получава нужното внимание от вас, то няма да търси начини как да го предизвика с негативни способи. Така че обръщайте внимание на детето си, общувайте колкото се може по-често.