Щедрост или алчност? За крайностите във възпитанието

Помните ли дали в детството си сте били алчни? Или обратно – раздавали сте играчките си на всички деца?

Общоприето е да се радваме на щедрите деца, да ги хвалим, да ги даваме за пример. А детската алчност се оценява негативно. На площадката родителите непрекъснато обясняват как детето да си дава играчките на другите деца. А деца там има всякакви – и алчни и щедри. Защо децата са различни?

До 2 г. детето не се асоциира с конкретни предмети. Но към третата година, то осъзнава че има предмети, които принадлежат само на него. Играчки, дрехи, книжки. "Детските предмети" са различни от "възрастните".

През детските очи

За възрастния човек понятията "Аз" и "мое" са различни. За детето обаче "моето" е част от "Аз". Опитът на друго дете да вземе играчките се възприема като посегателство над личността и съвсем естествено е детето да реагира бурно. Отказа да дели не е каприз или егоизъм, а защита. Детето декларира независимостта си.

Асоциирайки своите играчки като част от себе си, детето обаче не може да направи същата асоциация за другите деца и техните играчки. Оттук тръгват и конфликтите. Съхранявайки своите играчки, то се опитва да "завладее" и чужди. Мирните преговори обикновено са невъзможни. Детето не пита и никак не се опитва да преговаря. Безсмислено е да му говорите за съвет и великодушие. Все още е рано.

Често на площадката може да станем свидетели на това как майките обясняват на детето си че то трябва да се научи да дава своите играчки на другите деца.
Действително – това е верния подход, но внимавайте! Ако продължавате непрекъснато да обяснявате на детето си че трябва да споделя с всеки всичко, рискувате да направите от детето си слабохарактерен човек, който не може да каже "Не". Мислите ли че това ще е полезно в живота му? Научете детето самостоятелно да се разпорежда с личните си играчки, както то само прецени, а не под натиск.

Когато водите детето на площадката, носете със себе си собствени играчки. Обяснете на детето че трябва да се върнете с тях, защото за едно малко 2-3 г. дете съвсем не е очевидно.

На подобна ситуация може да станете свидетел и в детската градина. Вземайки детето в края на деня – да видите че то е прибрало нещо чуждо в шкафчето си. Не започвайте да се карате на детето. Това не е кражба. Обяснете му че за да вземе нещо, трябва да има разрешение. Помолете го да върне играчката или вещта на мястото им.

Съществуват и обратни ситуации, в които детето щедро раздава всичко свое, предизвиквайки умиление у всички наоколо – майки и баби и раздразнение у родителите си, че не зачита собствените си интереси. Тази щедрост може да се придобие ако сте прекалили с обясненията за детската алчност и детето влезе в другата крайност. Друга причина на която се дължи детския алтруизъм е начина по който детето търси внимание или се опитва да "купи" такова.

Най-трудното е да възпитате правилно съотношение между щедрост и алчност. Имайте предвид че вие сте най-авторитетните примери за детето, така че то взема пример от вас и вашите постъпки.