Как слушаме 3-4 г. си дете и какво точно чуваме?

В живота на всяко дете настъпват моменти, в които изпитва търпението на родителите си. Това може да се случи, когато детето е на 2, 3 или 4 г. По това време то изпробва границите, до които може да достигне, формира вътрешния си мир, а също и порочните навици, които родителите понякога от неразбиране му полагат.

Ние живеем живота си с нашите грижи, не забелязвайки как децата ни ни гледат внимателно, как ни слушат внимателно, особено когато им обясняваме нещо ново. Те запомнят новите думи, макар че не винаги разбират смисъла им. Децата са много наблюдателни и възприемчиви. Ако се опитваме да им обясним как трябва да постъпят в конкретна ситуация, а самите ние не постъпваме така, те бързо ще видят несъответствието и ще се замислят дали да постъпят така, както ги съветваме.

Децата копират нашия маниер на говорене, така че не се учудвайте че може да ги чуете да се разкрещят, ако вие самите го правите.

Замислете се колко пъти използвате думите: "Не" или "Недей". И не се учудвайте ако детето ви отговори след някой друг ден във вашия стил. Колко пъти му казвате: "Спри!", "Не ми пречи!", "Не се ври между краката ми!", "Иди си играй сам!", "Писна ми от теб!", "Вече се уморих да ти повтарям едно и също нещо!" В тези случаи детето се обижда, интуитивно чувства неуважение към себе си.

Детето не е виновно че вие сте заета – трябва да отговорите на звънящия телефон, да сготвите вечеря. Или сте раздразнена, защото нямате време за игра, а то иска, а вас ви боли глава и искате да си починете.

Какво да правите, ако детето непрекъснато търси вниманието ви?

Преди всичко се запасете с търпение и разбиране. Детето не е виновно, просто възрастта му е особена. Повечето му капризи идват от това. Ако се ръководите от принципа: "Да не повишавам глас на детето, да не го обиждам, а спокойно да го изслушам, да го успокоя", ще успеете да се справите.

И още едно важно правило за родителите: не трябва да общувате с детето вяло, да играете с него, очаквайки с нетърпение края на играта, да слушате обясненията му половинчато. С една дума – не трябва да правите нещо половинчато, без душа, защото детето веднага ще разбере.

Ако сте решили да отделите време за занимание с детето, предварително се подгответе за това и имайте предвид че в тази възраст децата са пълни с енергия, искат да скачат, бягат, гонят и т.н. Физически ще издържат доста дълго. Детето няма да ви разбере, ако му съобщите че сте се уморили, а по-скоро ще прочетете в очите му разочарование.

Да се съревновавате енергично с детето е безсмислено, всяко здраво дете ще "мине" възрастен, особено ако играта му е любима. Вие искате да седнете да си починете малко, то иска да продължавате да скачате, бягате. Затова помислете за по-приемлива роля в бъдещата ви игра. Например вие сте гарата, на която влакчето (детето) трябва да пристигне или пък зареждате бензин в колата (детето).

Времето в което детето непрекъснато търси вниманието ви бързо ще свърши, от вас се изисква само да се заредите с малко повече търпение и разбиране. А най-доброто е от това време да се запазят приятни и неповторими спомени.

Не забравяйте че трябва да сте внимателни с детето и да общувате с уважение. Обсъждайте всяка негова молба заедно, съгласявайте си или отказвайте пред него, но убедително обяснявайте защо постъпвате така.

И помнете че вие сте пример за детето!