Тате носи, мама меси … или за хрантутниците, готованците и мързеливците …

Често родителите до края на живота си се грижат за децата си, нищо че вече са станали на по 40 г. Помагат им финансово, поддържат домакинството – почистват, готвят, пазаруват, гледат внуците, помагат им за училище, вземат ги от училище и т.н.

Много родители не приемат детето си голямо, макар че вече е пълнолетно, за тях си остава малко и това е. Първо трябва да го изучат в университет, после – да му намерят работа, после да го устроят битово (да му помогнат с жилището, доколкото могат). Има родители, които продължават да помагат и след това, докато са живи. И тогава, когато силите или средствата им намаляват, започват да се замислят как да се разтоварят от любимия си син (дъщеря), че даже и внуци. Но единственото, което получат е: "Вземи детето", "Наготви!", "Дай пари", "Не ми се пречкай тук, не виждаш ли че съм зает" и т.н.

10 причини да си отгледате готованец в къщи:

1. Жилище
Покупката на жилище в голям град или в столицата е много скъпа, в някои случаи – направо невъзможна. Затова на много "пораснали" деца се налага да живеят със своите родители, макар и самите те да са си създали вече семейство. Често се случва малък апартамент да се обитава от три поколения.
Изходът е квартира под наем.

2. Топло, сито, уютно
При мама и тате е приятно. Мама готви вкусно, татко печели, в къщи е топличко – какво повече му трябва на човек? Защо да живее отделно, като тук си има всичко. Даже и детето да работи или получава стипендия, то си харчи неговите пари само за себе си – за развлечения и дрехи.

3. Страх от неизвестното
Мислите ли че един тийнейджър знае къде се плаща тока, водата, парното, къде да звънне при някаква авария? Дали знае също колко са разходите за храна за един човек на месец? А колко струва да живееш на топло през зимата? И какви са заплатите днес? Какво може да покрие с една заплата? Ще остане ли за дрешка или нов чифт обувки? И още нещо важно: дали знае колко често и как се появяват непредвидените разходи?

Едва ли. Освен ако вие не сте го научили. И даже да е запознат ориентировъчно, едва ли веднага правилно би подходил в някаква ситуация. Всичко опира до опит. Този опит става със самостоятелност – да живее със собствени средства, по свои правила.

4. Всичко под контрол
Има родители, които са спокойни, когато детето живее в къщи. Нищо че детето им отдавна е пораснало и даже вече има собствени деца. Но "голямото" дете никога няма да порасне, няма да бъде самостоятелно и уверено в себе си.

5. Съмнения в способностите и силите на детето
По точно – неувереност в собствените си възпитателни методи – дали сте възпитали така детето че вече да умее да бъде самостоятелно. Да, живота наистина е труден и като всички виждаме - ще става още по-труден.

Докато родителите не осъзнаят че тяхната роля не е само да отгледат детето, а да го подготвят за самостоятелен живот, те винаги ще намират причини да го издържат и да му помагат непрекъснато.

6. Желание детето да има по-хубав живот от този на родителите
"Аз исках това, но на родителите ми не им достигнаха силите. Затова ще направя всичко възможно моето дете да го получи", "Допуснах грешка тук и ще я избегна за моето дете". Човек трудно се учи от чуждите грешки, той се учи от своите. Ако предпазите детето от вашите грешки, вие не му давате възможност само да се научи да се спасява. Винаги може да обясните "подводните камъни" в една или друга ситуация, но оставете детето да се справи само.

7. Чувство за вина
Много родители, особено тези, които работят много и до късно, или отсъстват често от дома, че чувстват виновни за липсата на внимание, което биха отделили на детето си. Когато децата са малки, често са ги оставяли при баба и дядо. А сега, когато са пораснали и родителите им имат повече време да си "изкупят греха" към тях, започват да се грижат усърдно и непрекъснато.

8. Липсата на постоянни доходи на детето
"Детето ми е най-умното, най-талантливото, най-трудолюбивото." И ако отговорите на тези хвалби: "Ами защо тогава живее при теб, нали е много способно?", вероятно ще станете враг номер едно. Та как не виждате колко кадърно е това дете! Толкова е очевидно.

Който иска – работи, за да печели, то и няма друг начин. Който го мързи – си търси причини да не работи. А за да не работи, българина може да ви изкара един тон причини.

9. Опарено от живота
Има случаи, в които детето се е опитвало "да се откопчае от майчината пола", да вземе самостоятелно решение в живота, но да е претърпяло пълен неуспех. Случва се на всеки и за всеки е съкрушителен удар върху егото му. И след като веднъж се е препънало и паднало, не иска втори път да бъде самостоятелно, а и родителите не го карат, че не дай боже пак да се случи нещо с детето … кой знае как може да психяса, да се депресира и т.н. Я по-добре да си стои в къщи, още е малко, нека мине някоя и друга година да поукрепне.

10. Детето – главна цел за цял живот
Има деца, които са единствения и най-важния "проект" за родителите. В тях са вложени всички чувства, средства, сили, умения, връзки и просто е невъзможно за родителите да се откажат от тях. Докато детето е малко, най-често живота на майката е посветен във възпитанието и обучението на детето. Тези майки по-късно често казват че са си дали живота за детето. И да пуснат детето си е все едно да се откажат от мечтата си.

Порастването на детето е неизбежно. И излизането му от семейния дом – също. Затова се опитайте да го подготвите за големия живот.