Детските комплекси – вие сте виновни!

Всеки родител трябва да се учи от децата си. А на практика се получава обратното. Родителят поучава детето, само защото е по-възрастен от него. Замисляли ли сте се какво може да предадете на детето освен вашите вярвания, убеждения и тревоги?

До 3 г.
Да започнем с това, че детето идва на белия свят чисто като бял лист. И вие започвате да пишете върху него. Всяко малко дете (до 3 г.) е естествено. То не може да лъже, не се замисля какво ще кажат хората. То си бърка в носа, защото за него е естествено. Не се замисля дали е красиво, дали има хубава фигура, дали е умно, дали носи хубави дрехи и т.н. То просто се наслаждава на живота. То е пълноценно, невинно и простодушно.

3-4 г.
Малко по-късно обаче започват първите сравнения и оценки. Отначало родителите започват да сравняват, после другите деца, учителките и т.н. В детската градина детето започва усилено да се сравнява с другите деца. Така или иначе родителите му също сравняват, защо да не го прави и то? "Виж Яна каква красива рисунка е направила, а твоето какво е? Една цапаница!", "Не се качвай на това дърво, ще паднеш. Ани е голяма и може да се катери, но ти не можеш." Ето така съвсем незабелязано се поражда и започва да расте комплекса за малоценност у детето.

От къде тръгва всичко?
Докато възрастните не започнат да сравняват децата, показвайки им кое е добро и кое не, детето няма да се научи да сравнява само. Но родителите често сравняват детето си с други деца, а също и сравняват помежду си собствените.

Как се появява комплекса за малоценност?
Родителите "се отказват" от детето, защото не го приемат такова, каквото е, сравнявайки го с другите деца и давайки му негативна оценка. Израствайки, детето се отказва от самото себе си. Появява се тревога, безпокойство, страх, стеснителност, срамежливост.

Да манипулираш детето
Всеки родител възпитава така детето си, че да може да го управлява, т.е. манипулира. Така се губи уникалността на детето. То никога няма да има възможност да изяви своята индивидуалност, своя талант. Ето как децата стават "роби" на своите родители. А всичко може да стане напълно естествено с много любов. Но не се случва. Родителят е само разочарован от детето си.

Родителите направляват така детето, че то да се сравнява, оценява, да живее под страх, с притеснения и тревожни мисли. Това е непълноценно и води до страх че няма да се справи добре. Детето расте плахо, неуверено и под постоянна проверка – красиво ли е облечено, достатъчно слабо ли е, дали го харесват другите, какво мислят за него?

Ето това най-често се случва с децата ни. А те се нуждаят предимно от любов, а не само от стандартните грижи дали е нахранено, облечено, обуто, чисто и т.н.

Не пречете на децата си да растат свободни, а не мнителни и с комплекси.