Как се "ражда" комплекса за малоценност?

Колкото и да ви е странно, комплексът за малоценност "се посажда" още в ранно детство от родителите. Едни приемат детето си за "жива кукла", други виждат в детето "лична собственост", а трети мислят че детето им е само в тежест. Подобно отношение от страна на родителите кара детето да си мисли, че може да прави две неща: да радва и да ядосва родителите си.

Според bg.wikipedia.org:
"Комплексът за малоценност е изследван най-вече от Алфред Адлер, който го превръща в основа на своята психологическа теория. Това чувство се заражда в детството, когато субектът осъзнава природната си слабост. Още в първите си години детето си дава сметка, че го заставят да върши това, което не желае, и не му позволяват да направи това, което би искало. По отношение на възрастния то се намира в положение на подчиненост, понякога тягостна за него. Ако родителите изискват от детето си да постъпва свръх неговите възможности, чувството за непълноценност се затвърждава и установява трайно със своите потискащи последствия. Детето се затваря в себе си, избягва действието и намира спасение в утешителните мечтания, лекувайки раните си с илюзии."

По-късно този комплекс за малоценност се подсилва и от самите обществени нагласи. Например – да не се взема детето на сериозно. Повечето деца растат в постоянен страх да не им се присмеят. Надсмиването остава завинаги в душите им дълбока следа с горчив вкус. Едно надсмиване може да промени начина на живот на детето когато порасне.

Друг начин да не приемате детето на сериозно е да не му казвате истината. То ще започне да се съмнява и да поставя под въпрос дали всичко е реално в заобикалящия го свят.

Когато детето порасне ...
И когато комплекса за малоценност се е увеличил до такава степен, че порасналото дете започва да се страхува че никога няма да преодолее своята слабост, тогава става опасно. То започва да се стреми да компенсира някак тази своя слабост и не се задоволява само с равновесие. То се стреми по всякакъв начин да наклони везните в обратна посока. В този случай стремежа за власт и доминантност става толкова силен, че обикновения живот не го удовлетворява. Такива хора, за да постигнат целите си, безапелационно мачкат или отнемат права на други хора. Те са враждебно настроени към целия свят и затова света не ги приема.

Проявата на враждебност може и да не е открита. Има деца, чието желание за власт не включва контакт с околните. При тях постепенно се появяват асоциални черти в характера, като гордост, амбиция, желание за победа на всяка цена, без значение дали е с хитрост, лъжа или измама.

Комплексът за малоценност и стремеж за власт определят житейския път на човек. С течение на годините нещата могат слабо да се променят, но същината и смисъла си остават неизменими от най-ранно детство.

Затова възпитавате детето си така, че да не му изградите лъжлива представа за живота.

Как точно?
Продължението може да намерите в следващата статия: Детските комплекси – вие сте виновни!