"Изтърванo" дете може да е вследствие от демонстративност

Какво е демонстративност?
Демонстративността е представлява висока потребност от внимание на околните. Демонстративните деца са егоцентрични и се опитват винаги да предизвикат впечатление в къщи, в училище, на двора. От малки свикват и се нуждаят непрекъснато от възторзи и похвали. Те с удоволствие рецитират стихотворения, танцуват, пеят пред зрители, показват рисунките си, хвалят се с интересните си придобивки и играчки и т.н. Те не издържат ако пред тях се хвали друго дете или се отделя повече внимание на друг човек.

Демонстративните деца се държат грубо, маниерно. Те правят ефектни пози, кокетничат, "играят" пред публика. Реакциите им са театрални. Правят всичко възможно да се представят благоприятно пред света. Затова за пред чужди хора могат да бъдат най-послушните и примерни деца. А всъщност да лъжат, да си съчиняват различни истории, за да привлекат вниманието към себе си.

От къде се заражда демонстративността?
1. Възможна причина може да се корени в детството – недостиг на достатъчно внимание на възрастните към детето. При липса на внимание, то се чувства изоставено, само, недолюбвано.
2. Свръх опеката е друга причина за появата на демонстративност. Тя стимулира детето да се бори за родителско внимание.

Кое води демонстративност?
Ако детето се стреми към похвали, високи оценки, логично е да се предположи, че то ще има много успехи в различни насоки и би трябвало да има положително отношение от всички околни. Но това последното е трудно, в някои случаи – невъзможно. Реално се получава обратната ситуация – привличането на вниманието към себе си, отблъсква околните и поражда завист. Някои демонстративни деца, които са се отчаяли да търсят непрекъснато одобрение, просто поемат по друг път. Те започват да ядосват умишлено родителите си, да им се противопоставят, да нарушават приетите в семейството правила. Те просто искат да ги ядосат. Защото тогава ще получат необходимото внимание. Нищо че е недоброжелателно (забележки, "конско", караници). Детето действа на принципа: "По-добре да ми се карат, отколкото да не ме забелязват". Затова реагират на "конското" изнервящо извратено и нарочно продължават да си правят това, което искат. Наказанието също не ги плаши, а даже напротив – води до обратен ефект. Колкото повече изкарват от кожа родителите си, толкова по-голямо внимание отива за тях. И тези деца стават неуправляеми.

По-късно, едно демонстративно дете започва да "играе" в училище ролята на хулигана или шута. Неговият негативизъм влияе не само върху дисциплината, а върху работата на учителите. Не вземайки на сериозно училищните задължения, пропускайки материал, ученика не може да овладее по-нататъшния. И става слаб ученик.

Какво може да се направи?
За такива деца е подходящо да се намери възможност за самореализация. Най-доброто място за проява е сцената. Участия в концерти, спектакли и други художествени занимания, даже и изобразително изкуство.

Демонстративните деца, които посещават детска градина или училище, трябва да се движат по ясна и точна програма. Всяко отклонение по нея може да се избегне с конкретни задължения, които включват колективна дейност (с всички деца). Това е много важно, защото демонстративните деца са конфликтни и трудно общуват. Склонността им да послъгват, стремежа им към превъзходство обикновено отблъсква останалите деца.

Ако демонстративно дете нарушава дисциплината е важно по никакъв начин да подкрепяте неговото неприемливо поведение. А подкрепянето за него е всяка проява на внимание от страна на възрастния – без значение дали му се карате или не. Така че задачата на учителя е доста трудна. Той трябва да не забелязва подхвърлени реплики, шегички, разни неприятни постъпки. Ако е поредната лоша постъпка – не трябва да се оставя без забележка или наказание. Но наказанието трябва да се каже колкото се може с по-малко емоции. Спокойствието, а най-добре – безразличието към такова дете, ще намали напрежението и ще свали интереса към него. По този начин, то само ще се убеди, че всички негови услия не водят до желан резултат и ще се откаже от този си начин на поведение.