Център на внимание или отново за ‘демонстративните деца’

Демонстративността е често срещана характеристика при хората. При децата демонстративността се проявява в това, че те се опитват да се покажат, да демонстрират себе си пред околните. В основата на всичко това стои повишената потребност да бъдат в център на внимание.

Обикновено демонстративните деца обожават украшенията. За привличане на внимание към себе си, използват най-различни средства – напълно съзнателно нарушаване на правилата, подчертано "идеално" поведение, нарочна срамежливост и т.н.

Прекаленото внимание на околните по повод самочувствието на демонстративното дете, го кара да измисля нови и нови начини за привличане на вниманието към себе си. На практика с различни способи демонстративното дете може да се отърве от контролно, за което не е добре подготвено например.

Демонстративността – добро или лошо качество?

Положително влияние
Сама по себе си демонстративността не е лоша черта, стига да не води до неприятни резултати при възпитанието. Тя може да бъде източник на много силна мотивация на детето. Демонстративното дете полага много повече усилия в каквато и да е дейност, която би му донесла внимание на околните. Например – повечето отличници са демонстративни деца. Освен това, повечето хора, които се занимават с изкуство са демонстративни личности. Ако човек няма потребност да привлича вниманието на околните, то едва ли ще се стреми да бъде най-добрия в областта си.

Негативно влияние
В някой случаи демонстративното дете, за да привлече внимание към себе си, нарушава нарочно правилата. То става "неуправляемо дете", дотолкова, доколкото е уверено че по никакъв друг начин няма да изпъкне, да стане забележимо, да реализира своята демонстративност. Родителите започват да се карат, да наказват, да му четат "конско". Парадоксалното в случая е че всяко наказание се явява поощрение за демонстративното дете. Истинско наказание за него би било само лишаване от внимание. Всякакви други емоции от страна на родителите, детето приема добре, независимо дали са положителни (похвала, одобрение) или отрицателни (караници, наказания) коментари. И тъй като да се сдобие с положителна оценка е по-трудно, то избира по-лесния път – на отрицателното поведение.

Как да реагирате?

Основният принцип е: внимание отделяйте на детето не когато е лошо, а когато е добро. Много е важно да се откажете от всякакви силни емоционални реакции, до които детето ви довежда. Вашите яростни реакции за него не са наказание, а поощрение, че ви е изкарало извън нерви. Ако му се развикате ядосано, за него това ще е върховно постижение.

Ако постъпката е толкова сериозна, че е невъзможно да мине без наказание, накажете го без грам емоция. Например – изключвате телевизора от контакта и съобщавате със спокоен глас: "До утре няма да гледаш телевизия." И не обръщате никакво внимание на глезотии, викове, закани и т.н.

Трудно е да се удовлетвори ненаситната потребност на демонстративност на дете с негативни прояви. Трябва да му се намери сфера, в която може да се изявява. Например – театралната сцена. При това, не е нужно да следите до колко успешно се справя. Бъдете сигурни че демонстративното дете бързо ще добие успехи, без ничия помощ. Все пак това му е в кръвта.

Пасивност и фантазии
В някои случаи демонстративността се сблъсква с друго качество в детето - повишена тревожност. При такива съчетание, възниква вътрешен конфликт. От една страна детето иска да привлича вниманието към себе си, а от друга се страхува че поведението му може да доведе до отрицателна реакция в околните. Този конфликт се разрешава с развиване на защитно фантазиране. Външно детето съхранява своята пасивност, а истинския му живот минава в мечти.

Как да върнете фантазьора на земята?
Трябва да развиете активното въображение на детето и да го насочите към реални творчески задачи. Например свързани с изкуство (рисуване). Подкрепяйте детето и му обръщайте внимание на всеки негов успех. Ако детето няма кой знае какви способности, може да го насочите към абстрактна живопис. Децата умеят да рисуват ярки декоративни рисунки, защото имат добре развито въображение. "Шедьоврите" на детето закачете по стените в къщи и ги показвайте с гордост на всеки гостенин.

Какво съветват психолозите?
Възрастните хора, някой учители и родители изказват опасения че при постоянни хвалби и повишено внимание към детето, то става самонадеяно и увеличава своята демонстративност. Психолозите отговарят така: демонстративността не е лошо качество. Тя може да се развие в положително или отрицателно направление, в зависимост от живота на детето. Тя се развива от най-ранна детска възраст напълно естествено. Друг е въпроса по какъв начин – като адекватна самооценка и умения да се преодоляват трудности и препятствия или в негативна форма – поемане по лош път, предразполагащ към провал.

Последствия
Вътрешно прикриваната или нереализираната демонстративност може да доведе до много сериозно психическо заболяване – истерия. Така че използвайте демонстративността на детето, насочвайки го в положителни изяви.