Причини за детски мързел

1. Прекалено загрижени родители

Голямо влияние може да окаже свръх опеката от страна на родителите. Дали от собствен мироглед или от личен житейски опит - някои родители правят всичко възможно да облекчат живота на децата си. Не ги учат на труд, защото са "още малки". Така или иначе - цял живот ще се налага да се трудят. Спестяват им всякакви неприятности, предлагат им само изненади, подаръчета, интересни развлечения. Опитвайки се да предпазят детето си, те възпитават от него готованец.

Децата трябва да се учат от ранно детство на труд (съобразен с възрастта им), за да развият природните си дадености. Даже и при "интелигентните" професии, които родителите смятат да насочат децата си е необходимо физическо развитие. В противен случай те ще израснат недостатъчно работоспособни.

2. Разглезване

Мързелът възниква в следствие на разглезване – когато родителите изпълняват всяко желание и каприз на детето. Много от разглезените деца не могат да се учат, нямат навици за самостоятелна работа и интерес за знания. Предпочитат да прекарват времето си в различни забавления.

3. Липса на навици

Едно дете може да стане мързеливо под влиянието на атмосферата и привичките у дома, по точно – при отсъствие на трудови навици в семейството. Затова у дома трябва да цари ред и дисциплина, всеки член от семейството да има свои задължения, включително и детето, в зависимост от възрастта му. Детският труд трябва да се поощрява и уважава. В такива семейства обикновено няма мързеливи деца.

4. Подсъзнателно насаждане на мързел с думи

Мързел може да възникне при отсъствие на контрол върху поведението на детето или обратно – при прекалено пристрастно наблюдение и морализиране на всяка ситуация, с повод или без. Например, ако наблюдавате с течение на времето че детето ви е малко по-бавно, отколкото ви се иска и при всеки удачен случай "го ковете": "Много си мързелив, не можеш ли малко да побързаш?" - тези думи се набиват в детската душа и то започва да им вярва и да се държи като мързеливо. Колкото и да ви е трудно – по-добре го погледнете строго или премълчете.

5. Заможни родители

Често в семействата със заможни родители растат мързеливи деца. Те се надяват родителите им винаги да ги защитават със своя авторитет и да ги обезпечават материално. Мързелът при тях обикновено се съчетава с инфантилизъм. Трябва да им се обясни защо не трябва винаги да разчитат на родителите си, да се възпита в тях трудолюбие, самостоятелност и отговорност.

6. Големи очаквания

В процеса на придобиване на навици (физически, социални, морални), детето иска всичко да прави само. И родителите трябва да поддържат това негово желание да действа самостоятелно. Ако детето се учи да яде с лъжичка и обеда му отнема поне 30 минути, нацапвайки всичко в радиус 1 метър, не изисквайте от него бързина и акуратност. Ако 4 г. ви дъщеря е решила да измие чиниите, но вие трябва да ги минавате след нея – не я спирайте, а я научете къде греши. Потискайки желанията на детето, обяснявайки му че не се справя добре или че е още малко, вие само намалявате интереса му, а и може да предизвикате и отвращение.

Не бързайте да се ядосвате или карате на детето, че не е свършило работата както трябва. То така или иначе усеща че не се е справило добре. Посъветвайте го какви грешки допуска. Ако от най-ранно детство не приучите детето си към труд, по-късно не очаквайте да започне да се труди по своя инициатива.