Мързелът при учениците

Много силен фактор за мързел при учениците е безперспективното обучение. Учениците не са удовлетворени от далечната перспектива на обучението: да завършат училище за да са готови за големия живот на възрастните. Те искат да получат практически резултат от учението си днес, а не след X години. И затова – много от тях престават да се интересуват от ученето и стават мързеливи.

Правилни ли са исканията им?
Да. Те имат пълно право за това не само да се подготвят за бъдещето, но да получават радост и удовлетворение в настоящето. Затова може да се провокират получените знания по математика и физика – за технически експерименти, по география – за туристически походи и екскурзии, по чужд език – за чат с връстници зад граница и т.н.

1.

Безперспективността и мързела могат много лесно да се забележат, когато ученика се затруднява да определи своето място в живота и да избере професия. Тук голяма роля играят професионално ориентираните занимания и уменията на учителите своевременно да определят интересите на детето и да го насочат да развие способностите си.

2.

Между другото има обратни случаи: когато ученика е определил своето място в живота и е решил да наблегне на няколко (а защо не и на всички) предмета, а учителя му пречи. Например ученика е решил да кандидатства право и трябва да има на всяка цена шестици по български език и литература. Подготвя се винаги за час, изчита и странични материали, научава повече, но учителката му пише само петици. Поводът може да е прозаичен – ученика е задал въпрос на учителката, а тя не е могла да отговори и се е изложила пред класа. А ученика колкото и да се опитва да си поправи оценката – учителката никога не му пише заветната шестица. Така детето губи интерес. Подобни случки се случват непрекъснато и те не са от днес. Поредица от такива случки може да доведе до мързел у детето.

Специалистите по психология считат, че всяка инициатива от ученика, свързана със стремеж за натрупване на знания трябва да се поощрява и даже да се помага на тези деца повече, отколкото на другите.

3.

Мързелът може да е следствие от лошото влияние на приятелите на детето. Помните как в нашето детство в училище прикрепяха отличник към слаб ученик, за да му помага. А понякога в резултат се получава обратното – отличника става двойкаджия, защото слабия ученик предлага много по-интересни начини да си прекарат времето заедно.

Най-много мързеливи деца, влияещи негативно върху целия клас са сред осмокласниците и деветокласниците. Това са деца, който не смятат да продължават да учат, но и не са решили с какво ще се занимават. При всички случаи, учителя трябва да се постарае да въздейства не само на един ученик, а да въвлече целия клас по интересен начин в дисциплината, която преподава.

4.

Още от наше време е разпространено мнението че ученик, който старателно и систематично учи е "зубър" или "мамино детенце". Мързелът в такива класове е на почит. Учениците се опитват да бъдат "възрастни". Затова учителите във високите класове е удачно да дават повече самостоятелни работи и да представят възможност на учениците да се проявят като възрастни. По този начин количеството на мързеливите значително ще намалее.

5.

През последните години е на мода учениците да демонстрират съвсем открито своя мързел, даже да се хвалят с това и да презират старателните ученици. Те са на мнение че образовани и интелигентни хора с по 2-3 висши и 2-3 езика не могат да си намерят работа или чистят входовете на блоковете. А в същото време – много слаби ученици, едва завършили средно образование правят "големи пари", движат се в джипове, имат всяко момиче, което си пожелаят. В този случай е подходящо да се обясни на децата че положението с ниско платения интелектуален труд е временно и предизвикано от трудния преход и текущата криза. В развитите страни професионалистите, които си вадят хляба с интелектуален труд са високоплатени.

6.

За разлика от гореописаните, има друга категория ученици, които прекрасно знаят че мързела е лошо качество. Но ги мързи да го изкоренят и се опитват умело да го прикрият, като имитират дейност, работа, труд. Още по-лошо е ако детето не се пребори своевременно или с чужда помощ и цял живот изкарва в мързел.

Някои ученици прикриват мързела си, заблуждавайки себе си и околните че имат друга много по-спешна работа за вършене или че още не са си починали от училище. И когато решат все пак да почнат да учат, започват с лесните предмети, уж за да натрупат сили за по-трудните. И разбира се – силите им за това, което остава на края – не стигат. Такъв тип поведение е несъмнено е провокирано от мързел. И за да се избегне, трябва да се състави разумно дневен ред за изпълнение на задачите и да се следва строго. Задължително трябва да се започва с трудните предмети и при необходимост – да се редува с леки. Важното в случая е да се възпита в ученика настойчивост и целеустременост.

7.

Мързелът често се проявява и след появата на шестицата. След като ученика е получил висока оценка, познава добре методите на учителката и знае че скоро няма да бъде проверяван и изпитван – просто престава да учи. За да се избегне подобно явление – учителите трябва неочаквано да изпитват децата.

Възпитателните методи срещу мързела са индивидуални за всяко дете. Най-често при малките ученици проблема не е свързан с мързела, а с неорганизираността, а при учениците от високите класове – с модните предразсъдъци, че който учи е "зубрач".