Защо се страхуват децата?

Момичета или момчета се страхуват повече?
Ако сравняваме кой се страхува повече – момичетата или момчетата, излиза че момичетата се страхуват доста повече. От друга страна – момчетата, живеещи без един родител се страхуват повече от момчетата, живеещи в пълно семейство. Всъщност развода между родителите се отразява в много по-малка степен на момичетата, отколкото на момчетата. Причината е че по принцип децата на разведени родители остават да живеят при майките. Майката и дъщерята имат еднополова комуникация, която позволява на момичето да се чувства уверено и да не изпитва много страхове. Момчетата, останали без бащи, не получават необходимата мъжка подкрепа и като последствие това рефлектира и увеличава страховете им.

Живеещите в къща или в апартамент се страхуват повече?
Учените са установили че много повече страхове изпитват децата, които живеят в самостоятелна къща с родителите си, отколкото семейства, които обитават апартамент в блок. Децата, живеещи в апартамент не само че се страхуват значително по-малко, но и имат много повече възможности за общуване със свои връстници.

Влияе ли семейната атмосфера у дома върху страховете?
Оказва се че влияе. Ако родителите често се карат в къщи, децата изпитват много повече страхове, отколкото децата, растящи в спокойна домашна атмосфера. Особено голямо влияние на разприте у дома касае 4-5 годишните деца, които вече разбират какво означава конфликт между близки хора и го преживяват прекалено емоционално. Безпокойството при такива конфликти често прераства в страх. Детето не може да повлияе върху изхода от тази неприятна ситуация. Така усеща своята безпомощност. Междудругото – момичетата са по-емоционални от момчетата и съответно по-чувствителни към конфликтите между родителите. По тази причина изпитват повече страхове.

Влияят ли страховете на родителите върху детските страхове?
Оказва се че страховете могат да се предават по наследство! Става дума не за генетично предаване, а за определено чувство на безпокойство до даден повод. Ако майката в детството си се е страхувала от тъмнината, такъв страх може да възникне и при дъщеря й. Още повече че ако възрастен човек изпитва страх от нещо, детето много ясно го усеща и неволно започва да се страхува и то.

Родителите, които постоянно изпитват чувство на тревога, се опитват подсъзнателно да предпазят детската психика от това. По този начин обаче правят "меча услуга" на детето, защото то расте в изкуствена среда и не може да придобие навици за психологическа защита. Така то започва да избягва всичко, което му навява страх, вместо да се научи да се бори да го преодолее.

Влияе ли свръх опеката върху детските страхове?
Всъщност може и да повлияе. Ако например една майка дълго време се е опитвала да има дете и най-накрая успява, тя непрекъснато ще се притеснява за всичко, свързано с него. Прекалените грижи и притеснения ще се предадат на детето като страх от всичко на света. Детето може да остане без приятели, защото се съмнява в себе си и как да общува. Може да се страхува да взема лекарства, може да се събужда нощем и въобще да развие различни неврози, а причината за тях е собствената му майка, която всъщност му желае най-доброто.

Влияе ли студената атмосфера в дома върху детските страхове?
Ако родителите не показват любовта си към детето, не го подкрепят емоционално, то може да развие различни страхове. То не се чувства защитено, няма към кого да се обърне, кой да го разбере, с кого да сподели че изпитва емоционален дискомфорт. Единственото, което усеща е враждебна обкръжаваща среда, която може да провокира различни страхове.

Влияе ли "конското" върху детските страхове?
Понякога самите родители, без да се замислят за последствията, внушават страх у децата си с различни заплахи: "Ако не заспиш – ще дойде да те вземе дядо Торбалан.", "Ако не спреш да се глезиш, веднага ще те заведа на детска градина, нищо че си болен!", "Ако не си изядеш всичко, ще те накажа!" Това са фрази, които директно могат да предизвикат страх в детето. После не се учудвайте че не може да спи добре. Тези заплахи имат и други последици. Ако при малките деца предизвикват страх (тъй като малкото дете изцяло вярва във всички думи на родителите си), то при учениците е друго; те се чувстват наранени и унижени.

Влияят ли приятелите на детето върху детските страхове?
Страховете могат да възникнат при подражание на други деца. Малкото дете копира хората около себе си и така усвоява и опознава света. Така че не се учудвайте като вземете детето си от градина и по пътя за в къщи то ви обясни че вече се страхува от лошия вълк, защото Ани (най-добрата й приятелка) също се страхувала. Това е типичен пример за подражание.

Реално преживени истории
Страховете могат да възникнат, ако детето се изплаши в реална ситуация. Ако детето е нападнато и ухапано от лошо куче, то малко или много това ще даде отражение върху емоционалното му развитие.

При събития, които представляват реална заплаха за живота на детето, в неговата памет се фиксира силен страх. Често той възниква систематично при обстоятелства, които приличат на първоначалния случай, предизвикал страх у детето.

За страхове, предизвикано от реални ситуации се изисква много по-голямо внимание от страна на родителите към детето и даже често се налага помощ от психолог.