Ако собственото дете ви изложи пред хората

Понякога децата ни поставят в смешно, а даже и в неловко положение, заявявайки пред хората нещо, което не бива да казват. Как да обясните на детето че не всичко, което чува в къщи може да се повтори пред чужди хора?

Децата са искрени и не се замислят че могат да обидят някого, повтаряйки думи или изрази, чути в къщи. Те не виждат нищо лошо да ги повторят в подобна ситуация. Не могат да разберат защо някои фрази не бива да бъдат произнасяни. Та нали мама или татко също са ги казвали?

При такива ситуации трябва да обясните на детето, че когато сте ядосани, понякога казвате неща не точно на другите, а по-скоро на себе си, за да изразите своите чувства.

Често децата преразказват на възпитателките в детската градина съвсем подробно истории от вашия личен и семеен живот. Възпитателките, приятелите, родителите на приятелите с интерес слушат откровенията на детето. Всичко, което детето вижда и чува в къщи, за него е част от живота му и разказвайки за вас, то говори за себе си. Детето е уверено че всичко, което се случва в семейството има отношение към него. То нищо не изпуска от внимание, не си мислете че живота на възрастните членове на семейството за него е безинтересен.

Така че внимавайте какво говорите в присъствието на детето. Критикувайки свекървата си, може да нараните чувствата на детето, защото то обича баба си. Оплаквайки се на най-добрата си приятелка от мъжа си, също може да нарушите равновесието у детето, защото то има нужда да знае че неговия баща е: най-, най-.

Децата много бързо възприемат нашите емоционални състояния, даже и когато си играят на любимата игра или гледат анимация – всичко слушат и запомнят! Понякога, преразказвайки не добре разбрани разговори между възрастни, те очакват реакция при своя разказ. Така се опитват да разберат какво точно се случва и как да се отнесат към него. Може да е също опит за привличане на внимание при състояния, които тревожат детето. Например – раждането на братче. Тогава детето може да се чувства че недостатъчно присъства в семейния живот и да има нужда да си обясни всички случили се напоследък събития, за да преживее притесненията си.

Ако все пак детето ви злепостави пред хората, не започвайте да му се карате, защото то въобще не е виновно. Просто повтаря вашите думи. Извинете се вместо него, разделете по равно отговорността от създадената ситуация. По-късно, насаме, спокойно обсъдете какво се е случило. Обяснете му че понякога, човек без да иска, може да обиди някого, като каже нещо. Затова е по-добре да премълчи.

Ако сте разбрали, че детето разказва на чужди хора вашия личен живот, обяснете му че това касае само членовете на семейството, но не и външни хора. Ако иска да сподели нещо от семейните събития с някого е най-добре преди това да ви запита. Даже и да му се сърдите или да сте попаднали в неловка ситуация, опитайте се да разберете защо детето ви е разказало това нещо на външни хора. Възможно е за да възхити приятелчетата си, да привлече внимание на възпитателката, да предизвика умиление в очите на други родители. Опитайте се да не реагирате бурно на неговата откровеност. Защото ако детето разбере че неговите думи или постъпки имат такава голяма сила върху вас, то ще ги повтори, с една единствена цел – да ви провокира, шантажира или манипулира когато му дойде времето. Ако обясненията на детето да ви разсмели, не го карайте да остава с впечатление че е казало нещо смешно. Защото ще продължи в същия дух, за да ви зарадва и в бъдеще.

Да научите детето да бъде деликатно е доста трудна задача, да не говорим че понякога на самите възрастни не им се отдава, когато в присъствието на детето споделят неща от личния му живот със странични хора. Често родителите обсъждат децата си, като се жалват един на друг, че са притеснени за някоя тяхна черта, недъг, качества, характер. Представете си колко гадно ще се почувства детето ви, ако пред него споделяте с приятелката си че още не напишва през нощта. Срам и унижение. Едва ли ще научите детето си да уважава вашия личен живот, ако вие не уважавате неговия. Ако искате да споделите това с приятелката си, по-добре запитайте детето дали има нещо против да говорите по този въпрос. Опитайте се да не нараните чувствата му с невнимателни забележки. Детето на 3-4 г. се гордее със собствените си постижения, то иска да се чувства че може, че е добро и силно, а вашите критики могат само да го лишат от инициативност. По това време, детето вече посещава детска градина и разширява социалния си свят. Именно сега е времето да му обясните че има граници между домашния и външния свят.

Децата в тази възраст не могат да пазят тайни. Още повече че факта, че имат някаква супер важна информация ги кара задължително да я споделят с някого. Идеята да се съхрани тази информация в "запечатана" форма предизвиква толкова силно вълнение, че детето трудно би се справило с него. И за нас възрастните е познато усещането, когато знаем някаква вълнуваща информация.

Тренирайте с детето "пазене на тайни", като гледайте задължително те да са свързани с положителни емоции. Например – наближава рождения ден на съпруга ви. Възползвайте се от тази възможност да научите детето как да пази тайни. "Ти вече си достатъчно голям. Мисля да ти се доверя за нещо. Тъй като баща ти обича изненадите, мисля да му спретнем една хубава изненада за рождения му ден, но искам преди всичко да те помоля да я запазиш в тайна." По този начин детето ще се почувства значимо, ще е гордо, че вие сте му доверили тайна.

Задължително обяснете на детето че има неща, които то никога не бива да крие от вас и за които трябва задължително да ви разкаже. Опасни игри на площадката, рекет в училище, сексуално или физическо насилие. Детето трябва да знае че задължително трябва да сподели всичко с вас, без значение дали са му казали да пази тайна или са го заплашили.

Продължение:
Как да предпазите детето от съблазнители и насилници?
Как да предпазите детето от непознати хора?