Най-добър приятел

Част първа: Приятелство между децата

Избирайки приятелите си, някои деца несъзнателно се ръководят от потребността да бъдат с някого, който прилича на тях, да черпят сили и увереност. Понякога приятелчетата поразително си приличат. Други приятелчета пък се допълват – едното помага на другото да се чувства по-пълноценно. Например – кротко дете, приятелче с дете лидер. Такива тандеми не бива да се подценяват. Понякога по-силното и по-властното дете може да злоупотреби с влиянието си, което има над по-слабото. В този случай възрастния трябва да се намеси и ако е нужно – даже да раздели децата.

Приятелските отношения могат да облекчат детето при неговите преживявания. Не всичко, което му се случва може да се каже на мама, татко, брат или сестра. Докато с приятел е доста по-лесно. Децата, както и възрастните междудругото по-лесно общуват по двойки, отколкото в група. Това донякъде се дължи на факта че в семейството образеца за подражание са двамата родители. За това за детето понятието "най-добър приятел" има голямо значение. Това е приятеля, на който може да се довери, да разкрие тайните си пред него, интересите си. С най-добрия приятел детето до голяма степен възстановява майчината връзка. А това е важно особено за деца, които се чувстват уязвими в "големия" живот. Приятелят е двойникът на детето. С него то се чувства по-радостно, по-лесно се примирява с недостатъците си, по-лесно преживява лошите неща.

В повечето случаи детето избира приятелите си от същия пол. Всъщност има огромни разлики между това как играят и общуват момчетата и как момичетата. Малките момиченца по принцип се съсредоточават върху разговори в процеса на игра. Общуването при малките момченца се превръща по-скоро в действия, отколкото в разговори. Характерът на момченцата е съревнователен. Те често се сбиват в момчешки игри, гонят се с велосипеди, играят футбол и т.н. Докато момиченцата са по-кротки, по-уединени, около тях цари по-задушевна и тайнствена атмосфера.

Както при нас големите, така и при децата, приятелските отношения са тези, които продължават за цял живот. Децата от малки се канят по празници (рождени дни), по-късно си ходят на гости. Така надникват в атмосферата на друго семейство и неизбежно започват да го сравняват със своето. Така че се пригответе за сравнение с други родители, като не винаги сравнението ще бъде във ваша полза.

Проявявайки интерес едно към друго, децата ще започнат да изпитват любопитство и към противоположния пол. Затова не се учудвайте ако в детската градина станете свидетели на истинска идилия. Влюбването, което изпитват малките деца, изразява тези чувства, които те пренасят от родителите към връстниците си. Между втората и шестата година децата преминават през "едипов" стадий. Наблюдавайки децата си, родителите лесно им приписват "възрастни" преживявания. Но детската сексуалност, макар и да прилича на тази на възрастните не е същата. Децата изпитват взаимна радост да си подават ръка, да се гледат в очите. Така че не приписвайте на децата си различни чувства и желания, при тях нещата стоят доста по-невинно.