За училището, първата учителка, първия час

Човек се ръководи от много правила в различните житейски ситуации. Това са социалните норми. Те са изработени на базата на опита на много поколения хора. Това е вежливостта, приетото поведение на обществени места, дисциплината. Много от тези социални норми са загубили първоначалния си замисъл. Днес смисъла да се следват е готовността да се демонстрира привързаност към обществото като цяло. Ако влезеш в стая и не поздравиш хората вътре, никой нищо няма да ти направи, но хората ще те вземат за асоциален тип.

Училището

не е само уроци. То е нов начин на живот. Поведението на учениците трябва да се подчинява на определени правила. В час – те трябва да стоят на чина и да слушат учителя. Не могат да излизат по всякое време, макар и да им е скучно. Ако искат да кажат нещо – трябва да вдигнат ръка.

Правилата в училище не са такива като в детската градина. Правилата в училище определят поведението на ученика. Следването на тези правила е първият опит да влезе детето в обществото. От тук нататък непрекъснато ще му се налага да се сблъсква с подобни правила. Умението да подчинява поведението си на дадени правила се гради именно в началните години на обучението.

В някои американски училища е разрешено на учениците да вдигат краката си върху чиновете. Разбира се – това за България е невъзможно. Ученикът трябва да се научи да живее по установения ред. Ако за Америка – качването на крака върху чина е прието, за България – не е.

Училището е първият модел на общество. Правилата му са модел на социални норми. Отношенията с учителите – модел на по нататъшни отношения с шефове, началници, представители на властта. Отношенията със съучениците – модел на бъдещи отношения с колеги, сътрудници, приятели.

Училищния клас е първата социална група от хора, които са обвързани с общи занимания. В случая – учение. Малките ученици, в началните класове, са склонни да приемат оценките на учителите. Затова от тези оценки зависи реномето, престижа на детето в училище, отношението на другите деца към него.

Първата учителка

Тя е първият "упълномощен представител на обществото", с който детето се сблъсква в живота си. Важен е авторитета на първата учителка в очите на детето. Но за съжаление не всяка учителка съумява да изпълнява такава висша роля. Среща се пристрастно отношение към дадени деца, а други – не са харесвани по причини, който не зависят от децата. Срещат се използване на непедагогически мерки (викане). Ако за някоя учителка вероятно не достига професионализъм, друга е с опънати нерви и т.н. При всички случаи детето трябва да разбере че действията на учителката не са правилни, но да не си изгражда негативно отношение към всичко.

Какво не бива да казвате в никакъв случай:
Учителката не те обича.
Какво може да кажете само в краен случай:
Ако учителката се кара повече на теб, макар че всички останали са също виновни, то тя си мисли че бързо ще забравиш какво ти казва и ти напомня.

Какво може да кажете само в краен случай:
Учителката ти е писала несправедлива оценка.
Какво не бива да казвате в никакъв случай:
Оценката явно ти е писана не само за конкретен резултат, но и цялата ти работа до сега.

Какво може да кажете само в краен случай:
Вашата учителка е голяма глупачка.
Какво не бива да казвате в никакъв случай:
Всеки човек понякога забравя.

Какво може да кажете само в краен случай:
Няма смисъл да изпълняваш изискванията на учителката, те са грешни.
Какво не бива да казвате в никакъв случай:
Възможно е учителката да е сгрешила. Понякога всички грешим.

Какво може да кажете само в краен случай:
Учителката няма право да постъпи така.
Какво не бива да казвате в никакъв случай:
Ние с теб не знаем защо учителката е постъпила така и няма смисъл да обсъждаме тази нейна постъпка.

Разбира се има и много други случаи. Как да реагирате? Важно е да се придържате към три базови условия:

1.

В никакъв случай действията на учителката и вашите обсъждания с детето не бива да намаляват личната му самооценка, да формират в съзнанието му че е "лошо", "глупаво" и въобще – "не такова, каквото трябва да е".

2.

Трябва да научите детето на вярната представа за справедливост – за това, кое е добро и кое лошо. Ако виждате че учителката е постъпила лошо, направете така, че тя да не стане образец за поведение.

3.

При всички случаи е добре да се щади авторитета на учителката. Даже и самата тя да допуска груби професионални грешки.