Непоносимите деца

Случвало ли ви се е да чуете, че днешните деца са просто непоносими?

Децата възприемат света чрез родителите си. Колко родители на днешно време отделят внимание за развитието на детската душа? Масово хората се борят за насъщния. И то не "насъщния" хляб както едно време, а нормалния стандарт на живот за нашето общество, което изисква плащането на всевъзможни сметки, кръжоци и дрехи за децата и т.н. Отделно хората някак се състезават по между си кой има по-скъпото, по-красивото, по-престижното и т.н.

През това време децата растат сами в среда от "умни" играчки, телевизор и компютър.

Родителите навикват децата си: "Отиди да се занимаваш с нещо полезно", "Краката ти корени пуснаха под дивана!" Спомнете си кога последно говорихте задушевно, дълго и искрено с детето? Това ли ще отговорите: "О, аз съм заета, просто нямам време."

Как детето да научи кое е добро и кое лошо, когато е оставено само да се оправя? Не е достатъчно да кажете само: "Този филм не е за теб, не го гледай!" Децата са любопитни по природа и не приемат сухи заповеди. Трябва да им обясните "Защо?"

Приказките и филмите са един вид отражение на живота. В реалния живот няма абсолютна доброта или абсолютно зло, т.е. няма абсолютно бяло или черно. Но родителя е този, който трябва да научи детето си на това кое е добро и кое лошо.

Детето не е кукла, която можете да сложите на едно място. То е личност. И как ще израсне и как ще приеме света около себе си зависи изцяло от нас. Ако детето вижда че родителите му са погълнати изцяло от материални придобивки, то бъдете уверени че ще дойде ден, в който порасналото ви дете, по ваш пример, получен в детството си, ще ви изнудва с пари и подаръци.

Напоследък колко възрастните хора се оплакват от липса на грижи и внимание от страна на собствените си деца? "Аз цял живот за тях се блъсках, а те не ме и поглеждат даже. Сега дума няма с кого да си кажа." Нека да запитаме тези възрастни хора: А вие какво внимание сте отделяли на децата си? Не става дума за дрехи и играчки, а за внимание, ангажираност.

Днес ценностите са променени: Новороденото да е облечено в маркови дрехи, да има маркова количка, но иначе майката се връща веднага на работа, вземайки си детегледачка. На 5 г. децата обсъждат в детската кой марки дрехи или коли са "яки" и кои "тъпи".

Новороденото му е абсолютно безразлично в каква марка количка се вози – дали от 100 или от 1000 лв. Не му пука дали е облечено в тениска, на която е щампована известна марка или в тениска, без марка. Така че спрете за секунда и се замислете. Вие се съревновавате със съседите и приятелите си – "кой е по-напред". Добре, но обърнете внимание на детето! Вие сте нужни на детето – вашето внимание, вашите грижи, вашата топлинка.

Не търсете други причини, ако детето ви не се държи "както трябва". Знаете поговорката: "Какво си посял – такова ще пожънеш."

Ако детето има неправилен мироглед към света, първо се запитайте: "Къде сбърках?" Както са казали хората: "Ако искаш да промениш света, започни със себе си".

Първото нещо, което прави българина е да обвинява. Живота, политиците, телевизията, учителите и т.н. Най-лесно е да се намират странични причини, които са по-удобни. Така че следващия път преди да се развикате на детето: "Виж се какъв си …", погледнете себе си и сам ще си отговорите на въпроса.