Борба за власт или влияние

Последна редакция: 29 Окт. 2011 07:45

Молите детето да свърши нещо, а то в най-добрия случай започва да преговаря с вас, в най-лошия - въобще не ви чува. Вие повтаряте вашата молба, а детето отново и отново намира всякакви аргументи, за да не свърши това, което сте го помолили. Точно така изглежда реализацията на поредната детска цел, а именно – влияние. В този момент – вие се борите с детето за власт: кой ще я вземе. Вие сте възрастния и е логично властта да е у вас. По принцип действате от позицията на силата. Но мъдростта тук е не да постигнете своите изисквания на всяка цена, а да научите детето на самоконтрол.

Ако в първият момент, когато детето се държи лошо, вие почувствате гняв – това е първия признак, че детето си е поставило за цел първо да ви привлече вниманието и после – да се наложи над вас. И ако всичко това се повтори – то иска да утвърди властта си над вас.

"Ако аз командвам и управлявам всички, то мама и татко ще ме уважават и хвалят". Всякакви опити да се противопоставите на детето в борбата за власт в общия случай са неуспешни. Като цяло – детето побеждава, затова защото то не е ограничено в своите методи за борба – няма чувство за отговорност или морални съображения, т.е. не се бори честно. Детето не е натоварено с тежки задължения, може да загуби много повече време от вас, за да измисли и приложи стратегиите си за борба.

Борбата за власт е активна или пасивна. Пасивната е тази, при която детето мълчи и се вслушва в думите ви, но не изпълнява нищо от това, което му казвате. Активната борба се изразява в това, че детето се съпротивлява не само не вербално, но и с думи: "Няма", "Не", "Не искам".

Дете, което се бори за власт се чувства значимо само ако то е главното. То се опитва да прави само това, което му харесва. "Никой не може да ме накара да направя това!", "Ще правя каквото си поискам!" И даже ако родителите успеят да подчинят детето в битката си за власт, то тази победа е пирова, те губят много повече – губят доверителното си отношение с детето.

Как се чувстваме, когато детето не ни слуша?

Сърдим се, чувстваме гняв. Каквито и методи да пробваме – поведението на детето остава лошо. То продължава да ни игнорира и продължава да се държи зле, макар и понякога временно да спира, после възобновява лошото си поведение с нова сила. Някои деца правят това, което родителите им са ги помолили, но не когато трябва, а когато те си решат нататък във времето, нарочно, напук.

Как да определите дали детето се държи зле, провокирано от борба за власт?

Задайте си въпрос как се чувства детето, когато възникне подобна ситуация. Ако детето чувства гняв, това е ясен показател за борба за власт. За да проверите хипотезата си, може да го попитате: "Вероятно за теб е много важно да ми покажеш това, което си решил?" или "Опитваш се да ми кажеш че аз не мога да те накарам да направиш това нещо, така ли?" След задаването на въпроса – проследете реакцията на детето.

Намеренията на едно дете са ясни: израствайки, то си търси "място под слънцето", опитва се да демонстрира своята сила и значимост. Ние възрастните трябва да сме наясно, че от най-ранна детска възраст детето ще се опитва да определи своите възможности на принципа "проба-грешка": "Ще ми разрешат ли родителите или не? Йеее! Успях да ги излъжа. Сега трябва да се опитам да завоювам още малко пространство."

Анкета:

За детето ми е характерно:
1. Склонност да демонстрира моралното си превъзходство
2. Склонност да демонстрира превъзходството си да планира
3. Склонност да демонстрира превъзходството си да се справя с различни задачи
4. Склонност да демонстрира интелектуалното си превъзходство
5. Дързост
6. Непокорност
7. Своенравност
8. Отсъства от уроци
9. Склонност да спори
10. Неподчинение
11. Инат
12. Забравя
13. Склонност към безделие
Ако само на 4 точки от гореизброените сте отговорили с "Вярно е за моето дете", то причината за лошото му поведение е стремежът му по всякакъв начин да се опита да бъде то най-главното.

Продължение на статията: