Защо детето клюкари?

"Мамо, учителката днес наказа Вики. А пък Николай си изля супата на масата и не му се скараха!" Вероятно сте чували подобни думи от вашето дете, когато го вземете от детската градина. Някои майки се дразнят от такива откровени доноси, а някои – се плашат. Нормално ли е това?

Имайте предвид че малкото дете не се опитва да получи изгода от подобни доноси. То просто се учи да общува. Но какви причини го карат да клюкарства? Да се опитаме да разберем.

Емоция при комуникацията
Детето е толкова емоционално, че иска да сподели с вас всичко, което го вълнува. То не се опитва да се изтъкне пред другите деца и никого не иска да злепостави. То просто ви демонстрира колко добре може да преразкаже събитията. Освен това се опитва да разбере нормите при общуването – кое е лошо, на какво не си струва да се обръща внимание.

Вие може да загубите доверието, връзката с детето си, ако му забраните да клюкарства. Така че по-добре изслушайте и оценете ако е нужно самите събития, а не участниците в тях, а после – прехвърлете вниманието на детето към друга тема. Ако детето продължава да се сеща за случката, разиграйте тази ситуация с играчки. То само ще разбере ситуацията, която така силно го е развълнувала.

Молба за помощ
Понякога детето не е уверено. То не разбира какво се случва в дадена ситуация и се обръща към родителите или учителя за съчувствие и помощ. Понякога възрастните не му обръщат внимание, а то има нужда само от разбиране.

Изслушайте детето. Разгледайте ситуацията подробно. За да покажете на детето че го разбирате, разкажете му че предполагате как се чувства. Ако вие не помогнете на детето в ранно детство, то едва ли като порасне ще се обърне вече някога към вас.

Провокации от възрастни
Понякога възрастните без да искат провокират доносничество. Например когато са отсъствали и молят детето да им разкаже какво е ставало докато ги няма. Родителите учат от малки децата да бъдат послушни. И ако едно малко дете редовно "клюкари" за обстановката и какво се е случило, това може сериозно да повлияе върху отношенията му с другите деца. Може да обясните на детето че истината за случката е важна, но не е задължително да разказва на възрастните всичките бели на другите деца.

Ревност
Понякога малкото дете клюкарства, защото просто ревнува. От братчето или сестричето си. Например: "Виж Мишо колко е непослушен и колко бели прави, а аз колко съм добра. Защо обичате и глезите повече него?" Такива ситуации се случват, когато на детето не му достигат обич и грижа от родителите.

Как да реагирате в този случай? Постарайте се да му обръщате повече внимание, да го хвалите, да забелязвате успехите и постиженията му. За да не му стане навик да клюкарства, реагирайте спокойно и не наказвайте. Просто му обяснете че това на вас не ви харесва.

Ред и само ред
Детето ви постоянно "кодоши" другите деца. И доколкото можете да прецените – не си измисля, а наистина казва истината. Това е защото то е много чувствително, приема много на вътре неправдата, лошите постъпки и се възмущава от това. Такива действия във вашето семейства биха били забранени или наказани. Детето израства в някакви конкретни граници във вашето семейство и подсъзнателно се опитва да наложи тези рамки в околния свят, но не те разминават.

Какво да правите в такъв случай? Опитайте да намалите забраните в семейството в живота на детето. Позволявайте му понякога да се поглези, поощрявайте го да общува с други деца. Ако клюкарството продължава, кажете да детето да предупреди грубияна, който пречи и игрите.

Предупреждение
Преди да се скарате на детето: "Стига си клюкарствал", се замислете – то може да се страхува от последствията на постъпката, за която разказва. Възможно е то да вижда в този момент как Росен блъска люлката, а малката Лили точно в този момент минава под нея и може да бъде ударена лошо.

Каквато и причина да има детето ви да клюкари, не е нужно да му слагате етикет и да го наричате "клюкар". Уважавайте детето, постарайте се да го разбирате и го хвалете по-често. И най-важното – обичайте го безрезервно.