Как да обясните на детето какво е секс?

Често родителите се питат какво, кога и как да говорят с детето си по този въпрос. От подобен разговор зависи доколко детето ще изслуша, ще разбере, ще повярва на нашите обяснения. Но преди всичко ще отбележим:

Как НЕ ТРЯБВА да говорите с детето за секс?
1. Не трябва специално да седнете, да извикате при себе си детето и да започнете да му обяснявате: "Вече е време да те запозная с това какво значи секс";
2. Не трябва да се мотаете, изчервявате че детето ви задава неприлични въпроси, не се подхилвайте и не отваряйте широко очи изненадани;
3. Не трябва да украсявате вашия разговор със свръх емоционални тонове, емоции и като цяло – не трябва да озвучавате вашите чувства и действия, освен ако детето не ви запита;
4. Не трябва да мълчите по темата или да отговаряте нещо от сорта: "Рано ти е още", "Като пораснеш – ще разбереш" или "От къде пък ти хрумна такъв въпрос?";
5. Не трябва да наблягате върху разговора. Детето може да се съсредоточи за 3-7 минути. Оставете го с неговите си мисли. Не го отегчавайте с подробности.
6. Не е нужно да разказвате още в началото всичко свързано с безопасността в секса. Детето е още малко, не е готово с възприемане на толкова комплексна информация;
7. Не го карайте да повтаря това, което сте му разказали, за да проверите "дали си е научило урока".

Как ТРЯБВА да говорите с детето за секс?
Просто и честно. Просто – означава да дадете такава информация, че детето да може да я усвои на тази възраст. Честно – означава да не си измисляте нищо и да криете нищо. Ако се притеснявате да не сбъркате нещо, най-добре проверете. "Забравих на каква възраст момчето може да има деца, чакай да проверя." Ако очевидно се притеснявате да говорите по въпроса, най-добре дайте материала, който сте намерили (книга, сайт) за да може детето само да си отговори на въпроса: "Ето тук е написано доста по-добре, отколкото аз мога да ти разкажа". А ако мислите че от някой детски въпрос ви иде да паднете от стола или да се разсмеете с глас, просто кажете на детето: "Извинявай, в момента не мога да говоря, хайде по-късно да поговорим за това." Но задължително после си изпълнете обещанието! Може да подкрепите разговоря си с книга, разпечатка, касета и т.н.

Като цяло малките деца не задават някакви убийствени въпроси, а по-големите се притесняват да говорят по темата. Детето може да е не по-малко притеснено от възрастния и трябва първо да преодолее себе си, за да обсъди този интересен за него въпрос. Така че излишното напрежение на родителя може само да разтревожи допълнително детето и то да спре да подхваща подобен тип разговори.

И още нещо: оказва се че е най-трудно първият път, когато детето и родителите търсят подход към разговора. А след това, когато детето научи информацията, следващите разговори за секс са по-спокойни и ненапрегнати.

До колко и до къде?
Родителите трябват да информират детето правилно и по възможност пълно (помагайки си с книги, схеми, учебни филмчета). Но трябва да се месят в сексуалния живот на детето – в неговите фантазии, желания и практика. Детето не трябва да се информира с вашите емоции, страхове, предубеждения по повод секса. Ако всичко върви нормално, вашите отношения с детето са открити, спокойно може да споделяте впечатления – всичко е наред.

Но не бива да се месите в сексуалния живот на детето. Защо ли?
Докато детето е малко, родителите му са единствените хора, от които то има нужда. То зависи изцяло от тях и им се доверява безгранично. Но всичко това се променя, когато детето порасне, иска да навлезе в "големия свят", да заживее свой живот, а за целта трябва психологически да се отдели от родителите си. Един от главните механизми за това отделяне е именно секса. Сексуалността на вашето дете е негова лична сила, с помощта на която то се намира сред други хора, намира си партньор, по-късно – продължава рода. Сексуални отношения с родители са невъзможни, затова те трябва да останат до тук, до тази граница. Някои родителите от ранно детство се месят в сексуалния живот на детето, осъществяват "морално сексуално насилие". Например – жестоко критикуват мастурбацията, присмиват се на това че детето се е влюбило, пренебрежително или негативно се изказват за половите органи, продължително разказват за своя сексуален опит, за своите страхове и тревоги. Същите тези родители незабележимо и нахално присъстват в сексуалния живот на детето си и когато то порасне, не позволявайки му да се почувства голямо и самостоятелно. А това е много важно за него. И тогава от детето могат да се очакват всякакви реакции: или да реже родителите си, или секса, или другия пол.

Продължение: Сексът и децата – на каква възраст и как да разговаряте?