Диагноза "глезено дете"

Глезене и разглезено

Нека уточним, че глезене и разглезено са съвсем различни понятия. Под разглезено дете обикновено се разбира невъзпитано. Наистина – емоционално неустойчивото, капризното дете, това, което не иска да слуша родителите си, не е самостоятелно, егоцентрично, не умее да общува и контактува с други деца – това са малка част от симптомите – грешки при възпитанието на родителите. За такива деца казваме че са разглезени.

Но разглезено дете и глезене не са едно и също. Едно дете може да се разглези с материални предмети, задоволяване на всякакви капризи и въобще отсъствие на системно възпитание. Разглезвате детето когато често му купувате подаръци. Разглезвате детето, когато в семейството го поставяте на пиедестал и се съобразявате изцяло с него. Разглезвате го, ако го обичате защото е постигнало успехи, а не защото е просто вашето дете.

От гореописаните симптоми може да прецените дали детето ви е разглезено или не. Не винаги обаче разглезването се дължи на грешки във възпитанието. Понякога има независещи от родителите причини. Неуправляемостта на детето може да е в следствие на вродена или придобита черта на нервната система, както и появата на невротизъм, който възниква от недобър психологически климат у дома или в детската градина или в училище и действа зле върху психиката на детето. По подобен начин детето може да се държи след възстановяване от тежка болест, когато нервната му система е слаба. Но като цяло "класическото" разглезване е следствие на неправилното поведение от страна на родители, баби, дядовци и "лошото" поведение на детето. Лесно се вижда от страни, трудно се вижда в собственото семейство, защото повечето ни постъпки са на подсъзнателно ниво.

От къде тръгва тази "болест" и кой е виновен?

Ето пример: ражда се дете, първо, т.е. единствено и то става център на внимание за всички възрастни. Отношението към него се проявява във всичко: кихне – всички се загрижват, бягат с кърпичка за нос, почват да се тюхкат дали е настинало детето; иска нова играчка – всичко отиват в магазина, купуват всяко нещо, което ще се хареса на детето; ако детето удари приятелче – казват че не трябва, ама вътрешно са доволни, мислейки си: "Така трябва детето ми, няма да се даваш, цял живот ще се бориш с глупаци"; спъне се и падне и се разплаче – получава всевъзможни неща, които си пожелае само и само да се утеши. В следствие от такова възпитание детето придобива увереност в своето всемогъщие. Мисли си, че всичко, което си пожелае може да бъде изпълнено. Още по-лошо става ако родителите са много заети. Изпитвайки вина за това, те я "изкупват" с различни материални подаръчета. Израствайки в обстановка на емоционална студенина, детето не цени подаръците, които с течение на времето стават все по-големи и по-скъпи, защото вината и отчуждението на родителите се увеличава. Изпитвайки гняв че губи близките си хора, детето се опитва да ги дразни, тествайки здравината на връзката им, която всъщност отдавна е загубена. Самото дете става емоционално студено, егоистче и което е по-лошо – не умеещо да контактува и създава приятелства.

Нежеланието родителите да определят точни и ясни параметри на възпитание и да помолят другите родственици (баби, дядовци) да ги следват също е причина за разглезване. Живеейки с различни правила, получавайки от баба и дядо нещо, което не е позволено от родителите или обратно – така детето бързо се научава да манипулира възрастните. Войната между възрастните за това кого детето да обича най-много често завършва плачевно – няма победители и победени, има само жертва на противоречивото поведение на възрастните – дете-манипулатор.

Понякога разглезеното дете е следствие на наложената му от родителите роля – за някакво високо постижение. Това е когато детето представлява и демонстрира компетентността на родителите. Учи в частно училище, облича се с маркови дрехи, посещава скуош, голф, свири на цигулка, притежава рядка порода куче.

Какво да правите?