Диагноза "глезено дете" - какво да правите?

Продължение от статията: Диагноза "глезено дете"

Какво да правите?

В стремежа си да осигурят най-доброто за детето, някои родители правят огромни материални и финансови жертви. Без да се замислят за изхода от ситуацията, те се хващат за всяко искане на детето и го изпълняват мигновено, без значение дали в момента са свободни или имат възможност, т.е. показвайки на детето си как да не зачита интереса на другите хора. Опитвайки се да го нахранят по-вкусно или да го облекат по-красиво, те си мислят че това е критерий за щастливо детство, но не осъзнават че така удовлетворяват не детските желания, а своите собствени. Давайки шоколад на внучката си, бабата казва: "Няма да кажем на мама, ще си остане наша малка тайна". Така детето се научава да манипулира възрастните.

Строейки своите взаимоотношения с други хора, детето трябва да чувства къде завършва неговата личност и къде започва личността на другите. Когато обяснявате на детето понятията "може" или "не трябва", вие облекчавате живота им, определяйки конкретни рамки на поведение. Така детето се учи да контролира собствените си емоции, да реагира адекватно на проблемите, личността му се формира на принципа на реалността, а не на базата на някаква фантастична увереност в своето всемогъщие, която след време може да прерасне в мания за величие.

Не е трудно да кажете "Не" на детето. Ако детето усети че вашия отказ не е проява на това, че не го обичате, а че просто в този случай трябва да реагирате по този начин, то тогава детето ще го приеме по-лесно. Но най-важното е отказът ви да бъде обоснован. Ако детето иска поредната играчка в магазин, а вие не смятате да у я купите, обяснете му защо. То трябва също така да разбере че паричките не се сипят от небето и че трябва да бъде по-избирателно. Важно е също днешното "Не" да не се превърне утре в "Може би" или обратно. Ако няма ясни правила, детето се дезориентира и развива капризи. То разбира че си струва малко да поплаче и даже и нещо да е забранено – ще му разрешат.

Доста лошо става също, когато забраните и разрешенията на родителите и на бабите не съвпадат. Затова родителите трябва да поговорят със своите родители за единни реакции по важни въпроси, свързани с възпитанието. Проблем става, когато вашите родители мислят че са по-компетентни от вас по въпросите на възпитанието. Ако живеят отделно и разглезват детето от време на време, не е толкова фатално. Такова "разглезване" не носи отрицателни последствия, все пак нали за това са бабите и дядовците – малко да поглезват любимите си внучета. Ситуацията се усложнява ако се налага вие да живеете с вашите родители или тези на съпруга (съпругата) ви. В такъв случаи, някои баби или дядовци могат да се превърнат в истинско стихийно бедствие. Изходът е един – да ги убедите че детето е ваше и само вие имате право да го възпитавате, така, както мислите че е правилно. Но за това, трябва да заслужите това свое право: не прехвърляйте свои отговорности на плещите на родителите си, които не са длъжни да се занимават с вашите неща по принуда. Те могат да искат да си гледат само внучето (внучетата). И тогава няма да имат никакво основание да ви упрекнат в незрялост и некомпетентност. Имайте предвид че разглезването от баба и дядо може да доведе до лоши последствия – когато детето порасне, много бързо може да забрави грижата от възрастните и резултата от това да е печален – неуважение, оскърбления.

Работа над грешки

Ако детето е разглезено в следствие на лошо възпитание е добре да предприемете мерки, колкото се може по-рано. Обикновено родителите не предприемат никакви мерки до първата проява на грозна истерия. След като детето в къщи с плач постига каквото си пожелае, не се съмнявайте че в магазина няма да се тръшне на пода, да плаче сърцераздирателно, за да му купите играчка. Обикновено в тези случаи реакцията на родителите е недоумение, усещане на безпомощност, срам и желание по-скоро да върши това "изпълнение". Доста често се случва обаче преминаваща баба да ви изгледа накриво, преценявайки колко жестока майка сте. В резултат от което – детето се сдобива с играчката, която иска, вие "претърпявате поражение" във войната с малкия манипулатор. Тези истерии могат да продължат и в къщи, когато забраните на детето да гледа някой филм. Действията ви в такива ситуации трябва да са стандартни – не викайте, не приласкавайте към себе си детето за да го успокоявате и в никакъв случай не отстъпвайте. Обяснете му че ще разговаряте с него, само когато се успокои и оставете актьора без зрители. Ако това се случи в магазин или на улицата е достатъчно да се махнете от полето му на зрение, но ако сте в къщи – просто отидете в другата стая. Когато остане само детето, бързо ще разбере че с такова поведение няма да стигне до никъде. Така че – наличието или отсъствието на истерични реакции са изцяло свързани с реакциите на родителите.

Търпението е придобит навик. Малкото дете не знае какво е търпение и иска веднага, на минутата да му бъдат удовлетворени всички желания. Постепенно, в резултат от правилно възпитание то се научава да съотнася своите желания с възможностите на другите хора. Прибягвайте до различни трикове. Ако детето ви моли да ритате топка заедно и ако решите да си поиграете, не скачайте веднага, а му кажете – след като се освободите, след малко. Но това малко не трябва да е час, а минутки. Учейки детето на търпение, ние го учим да цени и другите хора, а не просто да задоволява само своите потребности.