Детската жестокост – има ли виновни?

За съжаление напоследък все по-често се на екрана присъстват новини за детската жестокост. Децата не се карат, те се бият, големите или по-силните деца бият слабите, унижават ги. Като че ли расте нова порода хора. Гледайки всичко това, ние се питаме: "Кой е виновен и как да реагираме?"

От къде идва тази ярост и злоба в живота напоследък? Човек не се ражда озлобен към себеподобните. Значи яростта идва по-късно.

1.

Най-често в началото се проявява в семейството, в което възрастните не се отнасят правилно с детето си. Не става дума за любов към детето. Говорим за неуважение или обратното – обожествяване. Родителите обичат толкова много детето си, глезят го. И детето започва да живее в илюзията: "Аз мога всичко! Ще ти покажа аз на теб!" И показва – чрез победа на по-слаби от него.

При сляпата любов на родителите има още един оттенък – презадоволеност. Детето осъзнава силата си, расте и израства човек, на които всички са длъжни.

2.

Детето може да стане жестоко и под въздействието на другите деца. Говорим за прословутата "лоша компания", която може да направи от едно добро дете малко чудовище.

3.

Училището. Ако детето се различава от другите, то се превръща в аутсайдер. И разбира се – много по-лесно е да се присмиваш, отколкото да помогнеш и обясниш; по-лесно е да накажеш, отколкото да разбереш.

4.

Телевизия и интернет – са пълни с негативна информация. А от нея ние не ставаме по-добри и по-мъдри. Често децата пренасят навиците за убиване на чудовища от компютърните игри в реалния живот.

Как да реагираме?
Обичайте детето, уважавайте го, говорете с него, като с равен. Детето преди всичко е личност. Ценете тази личност. То ще ви разбере и ще ви уважава и вас. С любовта към родителите тръгва и любовта към околния свят и хора.

Помогнете на детето да има самочувствие, но не самовлюбеност или самолюбие, а уважение към себе си, отговорност за всяка негова постъпка. Бъдете приятел с детето. Не бъдете жестоки с него. Нали в приказките всички винаги свършва добре и лошите са победени.

Така вашето дете никога няма да удари по-слабо. И никога няма да ви зареже на произвола на съдбата след 20 г., защото точно вие сте възпитали в него Човека!