Защо спирате детето си да се развива?

Вашето малко дете от самото си раждане интензивно започва да опознава света. Още от първите си години, то се учи да пълзи, ходи, бяга, скача, говори, смее, пее, рисува. То се усмихва на познати хора, даже може би познава животните, растенията, буквичките, ако вече сте го запознали с тях. Каквито и методи да изберете за развитието на детето си, то ще извлече максимална полза от тях. А сега си представете възрастен човек, който за този период от година две, трябва да научи чужд език - да използва хиляди думи, при това граматически правилно. Освен това да научи тенис, да стане актьор и да продължава да работи и да има свой личен живот. Нереално, нали? Много малко възрастни индивиди са способни на такъв тип интензивно развитие. Но пък именно с такова темпо се развива вашето дете, особено в първите месеци. То има огромно желание да се научи - да става на крака, да пада, пак да става, с часове да повтаря звуци, разработвайки своя речево-гласов апарат. Умствените способности на детето в тази възраст са като кълнове, които искат храна и вода. Ако не ги полеете на време, те могат да увехнат. По същия начин - ограничавайки познавателните способности на детето в тази възраст, то може да стане до някаква степен интелектуален инвалид, може да загуби уникални способности. За съжаление изгубеното време назад не се връща. Искате ли да ограничите желанието на детето си да получава знания? Просто го пуснете в ограничена среда. Детето, което слуша на ден няколко фрази, макар и на чужд език, никога няма да се развие така успешно както дете, с което разговарят, запознават го с околния свят, разказват му приказки, пеят му песни. Интелектуалното развитие е единствения капитал, който не бива да отнемате и благодарение на който човек успява в различни трудни условия. Ако създадете благоприятна развиваща среда за детето си, неговия интелект ще "разцъфти". В най-ранна възраст процеса на опознаване и учене тече стремително и ако вие му помогнете, то скоростта може да стане невероятна. Вие можете да разширите кръгозора на детето, сваляйки всички физически ограничения, увеличавайки количеството на информация, предоставяйки неограничени възможности и поощрявайки интереса на детето. То иска да знае всичко. То се интересува едновременно и от лъжицата и от чашата на масата, и от вестника и от розетката. Лекарите ще кажат че това дете е хиперактивно и не е способно да се съсредоточи. А то просто се опитва да узнае всичко на куп - да види, да слуша, да почувства, да помирише, да го опита на вкус. Не е нужно детето на тази възраст да се съсредоточава.

За пелените, кошарите и носенето на гръб

В цивилизованото общество, ние възрастните сме измислили какви ли не методи за да обуздаем детското любопитство, да ограничим свободата на детето и съответно познанията му върху обкръжаващия го свят. Колкото повече го ограничаваме, толкова по-зависимо става то от нас възрастните. За родителя е удобно когато детето му е под пълен контрол. В племената, живеещи в джунглата малкото дете е много по-развито и има по-големи способности и творчески потенциал, отколкото градско дете. Защо ние, които живеем в цивилизования свят спираме естествената природа и ограничаваме детето в някакви рамки с въображаеми норми? Нашето общество измисля какви ли не начини, за да е удобно на нас, възрастните. Действително много по-лесно е детето да е в креватчето и да не бягате след него из цялата къща. Но физическото развитие е много важен аспект от общо развитие. Възможността за движение осигурява възможност за получаване и обработване на повече информация от обкръжаващата среда, което пък допринася за развитието на интелекта. Физическото развитие се явява мощен стимул на умственото развитие. Какво правим ние? Веднага след като се появи на бял свят бебето, ние го обвързваме в пелени, лишавайки го от всякакви движения, макар че повече от половин век назад е доказано че този тип "обличане" е вреден за физическото, психическото и интелектуалното развитие на бебето. Добре че все по-рядко се среща, още повече че на пазара има разкошни дрешки за бебета от самото им раждане, за всякакви ситуации и за всякакъв сезон. Опаковането с пелени или обличането на дрехи със зашити ръкави, не дава възможност за допир, който е особено важен в първите месеци на бебето. Има народности, в които майките носят децата си на гръб в плетен кош. Така децата са лишени от възможността да се движат до 3 годишна възраст. Културата на тези народи е практически непроменена в продължение най-малко 300 години. Те нямат писменост, имат примитивен език, ниско интелектуално и творческо ниво. Когато детето започне да пълзи, възрастните го слагат в детска кошарка. Също както в нашия цивилизован свят. Детските кошари са изключително удобство за родителите. Но те оказват катастрофално влияние върху развитието, ограничават познанието на детето. Тъй като не можем да бъдем с детето, за да не му се случи нищо - ние го слагаме в кошара, но така не го научаваме на нищо, а поставяйки го зад решетки му предлагаме един физически и емоционален вакуум. Пропълзявайки метър, детето се натъква на стена. Съвременните научни изследвания показват, че дългия престой в кошарата сериозно да влияе върху развитието на психиката на детето. Ограничавайки го свободно да се движи в пространството, забавя развитието на зрението, нарушава координацията "очи-ръце" (свободно да управлява ръцете си с помощта на очите си) и много други функции. Детето не може да пълзи, а съществува пряка зависимост между пълзенето и фокусиране на погледа в близка точка. "Близкото зрение" (което зависи до голяма степен от пълзенето) е това зрение, с помощта на което рисуваме, четем, пишем. Всички навици с ръце са свързани с пълзенето. По време на пълзенето детето получава естествен масаж на пръстите на ръцете си, а както е известно развитието на пръстите е пряко свързано с развитието на интелекта.

Малко за играчките …

Друг метод за спиране на развитието на детето е изобилието от детските играчки, в неподходяща възраст. Детето е това, което родителите мислят за него. Затова на някои големи деца купуват биберони, а на други - 6 месечни бебета - букви. Детето поглъща това, което го заобикаля. Притеснително е ако 2 годишно дете си играе с дрънкалка 5 часа в някое усамотено ъгълче. Играчките трябва да съответстват на възрастта на детето. Купувайте рядко играчки и такива, които ще задържат по-дълго вниманието на детето. Изобилието от играчки не му позволява да ги изучи достатъчно подробно.