Мастурбацията при децата и полезни съвети

До ден днешен учените са на различни мнения по въпроса за мастурбацията. Важно е да се знае, че тя съществува при 90% от децата. Възпитателки в детски градини разказват за цели групи 4-5 годишни мастурбиращи деца по време на следобедния сън. Мастурбацията не е вредна, ако не е прекалена. Този процес е често съпроводен от чувство за вина. Но мастурбацията удовлетворява редица потребности. Тя отслабва сексуалното и психическото напрежение, намалява стреса, освен това е безопасен способ за сексуални експерименти, които помагат да се преодолее чувството на самота.

Какво е нужно да знаете?

1. Децата без значение от възрастта си, не бива да бъдат свидетели на интимни отношения.

2. Братя и сестри с разлика във възрастта над 4-5 години трябва да спят отделно.

3. Не се препоръчва да се къпят заедно деца, ако разликата им във възрастта е над 2 години.

4. Единични случаи на детска сексуална активност не трябва да се считат за отклонения, ако не са свързани с агресивно поведение или принуда.

5. Ако хващате детето в шокиращо занимание, направете пауза. Не го плашете с резки реакции. Отпуснете се и си съберете мислите. Даже ако е възможно си дайте вид че не сте го видели. След време, прочетете заедно подходяща по въпроса книга или поговорете. Кажете на детето си че го обичате. При всички случаи следете за промени в неговото поведение. И се отнасяйте с разбиране, уважение и любов.

Съвети за сексуалното обучение на децата:

1. Опитайте се да поддържате разговора по най-естествен начин, така както обсъждате всякакви други теми.

2. Избягвайте дългите поучителни лекции. Ще ви трябват най-много 15 минути, за да изложите всичко, което е необходимо. Още повече че едно дете не може да си съсредоточи вниманието по-дълго. То ви задава въпрос и иска кратък конкретен отговор.

3. Погрижете се вашия разказ да не се ограничава само с биологични факти. Детето иска да знае за вашето отношение към тях, преживяванията и чувствата ви.

4. Не се страхувайте да разкажете на детето си "прекалено много" за секса. От неговата памет моментално се изтрива всичко, което не разбира.

5. Ако детето ви използва мръсни думи, спокойно обяснете значението им, а после му обяснете че не искате да ги използва в речта си. Например: "Много е неприятно да чуеш такива думи" или "Не мисля че това е най-добрия начин да кажеш какво чувстваш". Не забравяйте че колкото повече се ядосвате детето ви да не използва тези думи, толкова повече го насърчавате да го прави.

6. Опитвайте се правилно да назовавате половите органи, избягвайки нецензурни думи, разбира се.

7. Даже и 4-5 годишни деца трябва да знаят как да се защитят от сексуално насилие. Трябва да научите детето си да казва "Не" на чужди хора. Ето например така: Знаеш ли че понякога на някои хора им е трудно да си намерят приятели? Затова те се запознават с деца. В което няма нищо лошо. Но ако почнат да искат неща, които никой друг не те е карал (например да си сложиш ръката в панталона), ти трябва да му кажеш: "Не!" и веднага да избягаш и да дойдеш да ми разкажеш всичко.

8. Разговорите за сексуалното възпитание трябва да започнат преди детето да достигне юношеството. При момичетата - физическите и физиологичните промени (развитието на млечните жлези, менструацията) могат да настъпят преди 10 години. На момчетата трябва да се разкаже за менструацията, а момичетата трябва да разберат какво означава ерекция. Ако вие избегнете тези въпроси, децата ще ги научат от телевизията или от интернет.

9. Разкажете, без да скривате нищо за СПИН и другите болести, предавани по полов път. Внимавайте за реакцията на детето. Няма никакъв смисъл плашите 5-6 годишни деца с фаталния изход от СПИН. Но ако отложите разговора, едва ли по-късно ще е полезен. В момента децата от най-малките класове знаят какво е СПИН и как се предава.

10. Постарайте се когато детето задава "неудобен" въпрос да не се смущава. Не му отговаряйте така: "Прекалено си малък, за да ме разбереш". Ако детето задава конкретен въпрос, то трябва да получи конкретен отговор в достъпна за него форма.

11. Ако не можете да отговорите на въпроса на детето, не се притеснявайте да си признаете. Обърнете се към опитен човек - вашия лекар например или потърсете информация в интернет.

12. Отговаряйки на въпроса на детето се уверете, че то разбира думите ви. Проверете до колко вашия отговор съответства на това, което иска да разбере. Добре е ако след разговора с детето, възникнат въпроси към вас.