Как да постигнем взаимно разбирателство с тийнейджър?

Последна редакция: 25 Ноем. 2009 14:32

Напоследък доста родители се оплакват, че не се разбират с децата си. Децата нищо не искат, от нищо не се интересуват. Родителите се опитват да им осигурят всичко, което те самите не са имали и не разбират защо детето им не оценява това.

Всичко е съвсем лесно.

1. Когато искате да направите нещо за детето си, първо го запитайте дали му трябва. Важно ли е за него това което му предлагате или е важно само за вас. Всеки човек има равни права и носи еднакви отговорности за постъпките си. Детето не е по-добро или по-лошо от вас, ако мисли по друг начин. Всеки трябва да живее в хармония със своята представа за живот, без да нарушава правата на другите хора. Ако вие искате свобода за себе си в едно отношение, уважавайте подобна свобода и другите хора. В това число и за детето си. Даже и неговите представи да не съвпадат с вашите.

2. Добре е да заемете подобна позиция: "Аз уважавам твоята система и не се съмнявам в нейните ценности, но имам свои причини, поради които в този момент мисля че еди кое си е по-подходящо". Детето трябва да усети че вие се отнасяте добре с него. Давайте му своята любов, доверие и избор на самостоятелни решения. Зад всяко действие или бездействие в живота стои някаква причина. Ако детето "виси на компютъра" с часове или пред екрана на телевизора - той получава нещо от това, ако не иска да почиства или да се прибира на време в къщи - има причина за това.

3. Колкото по-бързо "забравите" за "превъзходството" на вашите аргументи, толкова по-бързо ще ви стане по-добре. Защото енергията за неоправданите очаквания ще се оттегли от живота ви и ще разчисти място за реална и ефективна комуникация и разбиране.

4. Ако вашите непрекъснато използвани думи не доведат до действие, то значи че не познавате истинските нужди на детето си. В тези ситуации трябва да се говори допълнително и да го помолите да ви обясни какво точно означава за него това действие или бездействие. Вероятно в резултат ще намерите компромис или ще приемете ситуацията такава каквато е, освобождавайки се от по нататъшни негативни емоции по този повод.

5. Нашите емоции, както и очакванията, много силно ни пречат да видим ситуацията такава, каквато е. Разбира се "с напън" винаги може да се постигне резултат, но в последствие ще трябва да се прилага все повече сила за следващи постижения. Освен това детето губи способността за самоуправление и се придвижва напред само от вашите "ритници". Така че струва ли си да губим енергия и сила напразно? Струва си дотолкова, доколкото да помогнем на детето да се научи да ползва своите права и да поема отговорност за своите действия.