Изпитанието на първокласника, проблеми в училище

През училище минават всички. И получават не само знания, но и набор от комплекси, които ще ги преследват цял живот.

Първите шест месеца за първокласника са период на адаптация - привикване към нов живот и нова роля. Но ако "изпитателния срок" е минал и детето има сериозни проблеми, вероятно трябва да се замислите дали е започнало да развива на комплекси.

Съвременните първокласници отиват на училище добре подготвени в интелектуално отношение - могат да пишат, да четат и смятат. И тук идва първия проблем - на тях им се струва че в училище няма да научат нищо ново, интересна информация могат да получат от други места - телевизор, компютър, среща с приятели. Ако в този момент детето не се заинтересува от училищната програма, то у него ще остане за цял живот "комплекс на пасивния наблюдател" - човек, който е длъжен да присъства в училище (по-късно - на работа), но в "тази игра" той не участва.

Другият проблем е неумението на децата, свикнали с предучилищните волности, да се вместят в твърдата рамка на училищния живот. Учителите обикновено ги считат за лениви, зле възпитани и неспособни, а простата истина е че децата не могат да разберат какво се очаква от тях. Приятелствата със съучениците също не вървят поради страх от общуване или чувство че другите не искат да играят с теб. Ако тези чувства се увеличат и на по-късен етап - ето ви класически комплекс на неудачен, неуспешен човек, стремящ се към самота.

Как да избегнете проблемите?

Един от начините е да следвате съветите на психолог.
Дайте възможност на детето да посещава извънкласни дейности - кръжок, спорт. Нито вие, нито баба, нито който и да е бил друг от семейството не може да го научи как "се оцелява" в екип.

Основното оръжие на учителя е оценката.

Тя е единствения показател за успеха (или провала) в училище. За шестици - хвалят и дават за пример, за двойки - викат родителите. Получавайки контролната си работа след проверка на учителя, детето най-много се притеснява да види в нея безпощадния коректор с червен цвят и лоша оценка. Преживявайки такъв страх, то винаги подсъзнателно ще се опитва да избягва нови начини за решения от негова гледна точка. Децата бързо си правят извод: "да греша - е лошо". Оттук започват да растат комплексите - притеснението да направиш грешна стъпка, да "се спънеш".

"Двойкаджия" и "Отличник" - етикетите от училище, често остават за цял живот. Двойкаджията е убеден че колкото и да се "бъхти" - всичко е безполезно. А отличниците цял живот се опитват да оправдаят очакванията на околните, за да не уронят имиджа си. Останалите като че ли са най-устойчиви, свободни от зависимостта на оценките.

При прехода към средно образование, идват нови учители, които не винаги могат да запомнят имената на всички деца или да намерят подход към всяко дете. И ако бивш отличник не "дърпа нагоре", не се справя, в него възниква сериозен вътрешен конфликт. Излъгано от сладкия успех, намалявайки нивото си, това дете вече не иска, а и не може да бъде преди всички. Психолозите наричат това тягостно и напрегнато състояние ефект на неадекватност. Такива деца често стават завистливи, с всички сили се опитват да избегнат "остри" ситуации, "разболяват се" преди контролни.

Как да избегнете проблемите?

Не прехвалвайте отличника, за да не си изработи "напомпано" самочувствие. Винаги оценявайте само конкретния резултат: "Добре си се подготвил за диктовката! Браво!", а не: "Ти си изключително грамотно дете!"

Ако ефекта на неадекватност вече се е формирал, в никакъв случай не принизявайте детето с негативни, критични изявления: "Ти не можеш", "Не знаеш", "Направи го по-лошо от всички". Трябва да намерите тази област, в която детето е по-добро и по-способно от другите. Преживявайки реален, а не въображаем успех, детето ще бъде по-устойчиво към критики, а това ще му даде възможност постепенно да намали нивото си на самооценка, в съответствие с неготите възможности.

Няма правда на земята

Възрастта от 13 до 17 г. е "най-плодотворна" за развитието на комплекси. Тийнейджърите обичат да си приписват повишено внимание към собствената персона пред околните. VI - VII клас най-значимо е мнението на съучениците. На тази възраст за детето е много важно "да бъде като другите"; да има това, което имат и другите; да ходи, където ходят и другите. Групичките диктуват всичко - от прически до марки мобилни телефони. И горко на белите гарвани, които нямат възможност. Детските преживявания от типа "всички имат, а аз нямам" са мощен източник за формиране на различни комплекси - от страх да се появи в обществото до буйна агресия.

Основния проблем на седмокласниците и осмокласниците е в отношението им с учителите - учителската несправедливост. Всяка незаслужена (според детето) оценка, без значение дали е добра или слаба е малко камъче в основите на основния комплекс в света "търсенето на истината". Детето започва да се уверява че около него цари лъжа и произвол.

Как да избегнете проблемите?

Действително, учителите не винаги са обективни. Понякога завишават, а понякога занижават оценките. Важно е да научите детето си да не прави от това трагедии и да не си прави извода че "целия свят (живот) е несправедлив".

О. Карабанова